Читать «Посредникът» онлайн - страница 252

Е, всъщност това го поставяше на второ място. След Биан. А Шон Дръмънд, който видя с очите си всеки неин ход, се оказа най-големият малоумник.

Защото и тук Биан бе заложила на най-лошите чиновнически инстинкти — стремежът на всяка цена да се потулват неуспехите и скандалите. А правителството не я разочарова; пратиха федералните да спрат разследването на Ендърс и Биан спечели онова, от което се нуждаеше най-много — време.

— Свършиха ли ти отговорите, Дръмънд?

Не още.

— Биан имаше задача да създаде връзка, да спечели доверието му и да се опита да узнае за дейността му — обясних аз. — Не само разговаряха по открита линия, но и няколко пъти се срещнаха на обществени места.

— Тя не ми каза, че е познавала Даниълс.

И на мен, Бари.

— Какво да ти кажа? Беше строго секретно разследване.

— Тъй значи. — Дълга пауза, изпълнена със съмнение. После Бари още веднъж потвърди високото ми мнение за него. — Проверих и нейните телефонни разпечатки, както и кредитната й карта.

— И какво?

— Имали са две срещи. На 20 септември приятна вечеря в „Мортън“. Тя си поръчва омар, той пържола и някой е изпил пет уискита и две бутилки скъпо червено вино. На 15 октомври гледат балет в Кенеди Сентър — билетите са по две стотачки единият. И знаеш ли кое е най-интересното? Тя е направила резервацията по телефона, пак тя е платила и билетите, и вечерята. Не с кредитна карта, в брой.

— Не ми казваш нищо ново. Пише го в отчета й за разходите.

— Като данъкоплатец съм възмутен. Видях другите приятелки на Даниълс. Можела е да го свали, без да похарчи и цент.

— Такава е новата, смекчена федерална политика. Гледаме да ги вкараме зад решетките с приятни спомени. Бари, тя не е заподозряна.

Този път в гласа му прозвучаха стоманени нотки.

— Аз съм ченгето. Аз решавам кой е заподозрян и кой не. И ти казвам, че тя е заподозряна.

— Забрави за нея.

— Къде е тя?

— Там, където не можеш да я намериш. Тя…

— Не мога ли? Само гледай.

— В Ирак е и…

— С една призовка ще го уредим. Да я качат на първия…

— Млъкни и ме слушай, Бари. — Той наистина млъкна. — Преди два дни Биан беше простреляна и отвлечена от терористи.

Стана съвсем тихо.

— Терористите не приемат призовки — напомних му аз.

Той не отговори.

— Всички се чувстваме зле, Бари. Тя е сред падналите герои. Ако продължиш да натискаш, ще те изкарат пълен боклук.

Очевидно не това бе очаквал да чуе и за момент долових в тишината смайването му. Накрая той каза:

— Ами аз… — Не довърши и пак помълча. — Знаеш ли какво? Ако ми даваха по един долар за всяка твоя лъжа, и аз щях да вечерям в „Мортън“.

— Обади се на отдела за връзки с обществеността в Пентагона. Ще ти потвърдят, че се води безследно изчезнала.

Той обеща, или по-скоро заплаши, да направи точно това. С тази нотка на недоверие приключихме разговора.

Имаше още една нишка за разплитане и в нейния край беше Филис. Набрах номера и когато тя вдигна след втория сигнал, казах:

— Обажда се Дръмънд.

— Къде си? — попита сприхаво тя.

— Върнах се — отговорих любезно аз. — И между другото благодаря, че не ми взриви самолета. Държах на него. Наистина. Получи ли съобщението ми за Хършфийлд и Тайгърман?