Читать «Посредникът» онлайн - страница 251

А по-късно, съобщавайки на русата репортерка за Шараби, Биан вероятно бе споменала и саудитските принцове. За всеки случай. Този път Вашингтон нямаше избор; наложи се да поискат тяхното екстрадиране.

Саудитците имаха избор, но вече бяха опитали вариант А — да се откупят, тъй че минаха на вариант Б — погребение.

За Махмуд Шараби публичното разобличение на неговите лъжи и предателства означаваше сериозен риск за политическите му амбиции; за двамата принцове означаваше смърт.

И тъй, бях стигнал по обратен ред от Я до М. Вече знаех достатъчно, за да правя предположения за мотива и намеренията на Биан. Но все още липсваше част от мозайката — може би най-важната част. Затова набрах един телефонен номер и отсреща отговори гласът на Бари Ендърс. След като се представих, той саркастично отвърна:

— Дръмънд? Дръмънд? Извинявай, не си спомням такъв човек.

— Бях зает, Бари. Все някой трябваше да спечели войната.

— А, значи сме спечелили? — Той се изсмя злобно. — Къде си?

— Върнах се. Нещо ново?

— Да, има известен напредък. Чакай. Трябва да се преместя. — След малко попита: — Докъде бях стигнал? А, да… телефонната справка за Даниълс. Домашният му телефон е на фирмата „Спринт“. Взех от там имената на неговите приятели и ги посетих.

— И какво?

— Първо да кажа, че без него две от дамите ще останат на сухо. Нали ме разбираш?

— Бил е великодушен кавалер.

— Да ти имам езика. Третата дама се казва Джоан Карудърс. Каза, че го подозирала в изневяра. Смятала да го зареже.

— Ревност. Става за мотив, нали?

— Има и още. В апартамента на Даниълс нямаше мобилен телефон. Нали? В „Спринт“ също нямаше сметка на негово име за мобилен телефон, затова решихме, че не е имал такъв. Слушаш ли ме?

— Да.

— Аз обаче се замислих — в днешно време човек да работи за Пентагона и да няма мобилен телефон? Поразрових се и излезе, че е ползвал друга фирма — „Сингюлар“.

— И какво откри там?

— Още обаждания до същите три дами, но имаше и разговори с четвърта.

Знаех какво предстои и за да му спестя усилията, казах:

— Биан Тран.

Знаех също защо не намерихме мобилен телефон в апартамента. Пак работа на Биан Тран. Задигнала е телефона, за да не разкрием нейните разговори. Умно момиче.

— Какво става, Дръмънд? — попита Ендърс.

Ставаше това, че нито можех, нито исках да позволя на Бари и на полицията да продължат разследването. Първо, както казах, въпросът вече беше личен и трябваше да го уредя сам. Освен това, ако предположенията ми се окажеха верни, всички замесени щяха здравата да си изпатят. Макар да знаех, че няма да го приеме добре, реших да направя на Бари една голяма услуга.

— Става не каквото си мислиш — излъгах аз. — Даниълс беше заподозрян в шпионаж, казах ти. А Биан водеше разследването. Тъй че си прав, тя го познаваше отпреди. И наистина са разговаряли по телефона.

— Когато става дума за шпионаж? По открита линия? Толкова глупав ли ти изглеждам?

Всъщност Бари Ендърс изобщо не беше глупав. От всички хора, замесени в случая, той беше най-умният и стигна най-близко до истината.