Читать «Посредникът» онлайн - страница 254

— И очевидно не е заловен. Кои са заподозрените?

— Няма заподозрени. Само теории.

Нямало заподозрени? Замислих се над това.

— Но ти знаеш, че е било предумишлено и планирано, а убиецът е познавал достатъчно добре полицейските процедури, за да прикрие уликите. Знаеш, че жертвата не е случайна и престъплението вероятно е свързано с нейната работа.

— Да, така предположихме.

По всичко приличаше на убийството на Клиф Даниълс, освен че убиецът не бе направил опит да прикрие причината за смъртта. Но преди да направя решителния извод, трябваше да узная повече. Реших да изпробвам с изстрел наслука.

— Била ли е измъчвана?

— Да… не. Два пръста бяха отсечени. Малкият и безименният на дясната ръка. Може да е било мъчение. Но може и просто да се е опитала да отблъсне удара.

— Как изглеждаше? Като външност?

— Не смятам, че има значение.

— Ей, колко хубава сграда. На две крачки съм от „Уошингтън Поуст“. Как мислиш, дали ще ме снимат? Нямах време да се избръсна.

— Престани да ме заплашваш.

— А ти започни да говориш истината.

— Добре… не беше… не беше особено привлекателна. Ниска, закръглена, тъмнокоса и… защо питаш?

Сега беше мой ред да задавам въпроси, затова пренебрегнах нейния и отново попитах:

— Значи се разтревожихте, когато узнахте, че е убита?

— Да, обезпокоихме се. Тъжно. Даян беше от нашите, Шон. Беше мил човек и всички я обичаха. Почти двайсет години вярна и честна служба.

— Знаеш какво имам предвид.

— Да, обмислихме го. Как иначе? Но нямахме предпочитания към една или друга теория.

— Разкажи ми за другите теории.

— Андрюс беше работила и по други деликатни операции. Чудовищата от нашето минало често имат дълги сенки.

Още от самото начало Филис пестеше и отсяваше информацията. Ако по-рано знаех за Даян Андрюс, щях да разбера, че имаме работа с две свързани убийства. Щях да ровя под дърво и камък и може би някъде там да открия спотаената Биан. Но Филис бе поставила секретността над успеха на следствието и опазването на институцията над истината. Объркаш ли целите, получаваш калпави резултати и разярени помощници.

Не се удържах и подхвърлих:

— И като стана дума за дължина, познай кой е бил любовникът на Даян.

Тя обаче не бе виждала единственото достойнство на Даниълс и намекът мина покрай ушите й.

— Добре, ще ти подскажа още веднъж. Тя и нейният любовник вече са завинаги заедно. В рая… или може би на другото място.

Този път Филис проумя, защото светкавично отговори:

— Нямаше никакви признаци за това. При проверка с детектор на лъжата винаги се проучват и сексуалните връзки. Не е споменавала за Клиф Даниълс.

Интересно. Но по време на полета бях обмислил задълбочено тази загадка.

— Кога я убиха? — попитах аз. — Преди или след като започнахте да разследвате изтичането на информация?

— Беше… не помня точните дати, но горе-долу по същото време. Защо?

— Обзалагам се, че връзката е започнала след последната й проверка с детектора на лъжата, а до следващата проверка не е доживяла.

— Кой ти каза за връзката им?

— Има ли значение?

— Шон, престани да се държиш като параноик.

— Да престана? Трябваше да се държа така от самото начало.