Читать «Посредникът» онлайн - страница 250

Спомнях си също разговора ни в самолета, след като Филис и Уотърбъри донесоха новата директива от Вашингтон: саудитците получават Бин Паша, а ние не бива и да припарваме до Шараби. Аз бях разярен и готов да се разбунтувам. Биан прие нещата равнодушно, с лек песимизъм и това ме изненада. Очаквах от нея гняв и разочарование, а не примирение.

Сега разбирах това. Биан бе извървяла пътя на разочарованието, пътя от идеализъм до цинизъм много по-рано — на една тясна уличка в Садр Сити.

За тази пиеса обаче нямаше предварителен сценарий. Всички артисти имаха свобода на избора, защото Биан го бе замислила точно така — да постъпваме честно и доблестно, да търсим истината и правдата. Интересно, че никой от нас не го стори.

Още преди да отлети за Багдад, тя бе направила решаващата крачка — да уведоми саудитците за предстоящото залавяне на Бин Паша. Може би още от службата си в Ирак имаше някои връзки със саудитското разузнаване или пък направо се бе обадила до саудитското посолство във Вашингтон. Нямаше значение как им е подсказала. Важното беше, че подмами артистите да излязат на сцената.

Което водеше към предположение номер две: тя е била уверена, че Вашингтон ще отстъпи пред саудитския натиск и ще се включи в онова, което един мой познат италианец нарича insabbiatura — заравяне на неудобен труп или неудобно дело под купища пясък. Точно Биан предложи съвместните разпити на Али бин Паша и така успокои страховете на всички.

А елиминирайки Бин Паша, шейхът и височайшите му господари си въобразяваха, че са уредили проблема с изключение на една гадна подробност — скрития запис. Голяма неприятност за саудитците, защото разполагахме с непоклатимо доказателство за заговор и убийство. Филис също не харесваше положението, но видя в него възможност да изкопчи от нашите саудитски приятели имената на още няколко терористи.

Тогава шейх Турки ал Файеф се споразумя с Филис и самодоволно напусна заседателната зала, уверен, че е опазил тайната, и много доволен, защото кралското семейство щеше да му е безкрайно задължено за спасените височайши задници.

А после дойде буйството на Биан — демонстрация на гняв, разочарование и безсилие. Фалшива, но много ефектна сцена. И сега разбирах защо. Тя даваше на Филис последен шанс — шанс да избере принципите вместо прагматизма, шанс да постъпи правилно.

И Шон Дръмънд също получи този последен избор.

Всъщност Биан бе гениална изкусителка, използваща най-лошите инстинкти и импулси на всекиго — саудитската склонност да се откупват или да се погребват неприятностите, американската склонност да правим идиотски отстъпки в името на дипломацията, петрола или политическата линия. Нямах представа как се е удържала от усмивка. Аз не бих издържал. Никой не подозираше на какви глупаци се правим.