Читать «Посредникът» онлайн - страница 249

Божичко. Облегнах се назад.

— Откъде разбрахте?

— Чух по радиото. „Саудитското клане“, тъй го нарекоха коментаторите. Хей, дали пък нашите управници най-сетне не са събрали кураж да им го върнат тъпкано?

— Кураж? Нашите управници?

Той се разсмя.

— Да бе… И аз ги дрънкам едни.

— И двамата ли са мъртви? — попитах аз.

— Е, обикновено така става, когато те прегази тежкотоварен камион или караш ски без парашут. Тия скапани саудитци обаче да твърдят, че било съвпадение. Дрън-дрън. Мислят ни за балами.

Трябваше да обмисля новината, затова отворих телефона и се престорих, че разговарям.

Най-напред проумях колко съм изостанал от събитията. Почти през целия полет бях разсъждавал над действията на Биан и трябваше да очаквам нещо подобно. Но не го очаквах.

С други думи физически се приближавах до Биан, но мисловно бяхме на различни планети.

Защото сега разбирах не само кой е осведомил пресата за двамата принцове, но и по-важното — защо. Саудитците никога не биха екстрадирали принцовете в Съединените щати. Но и не искаха дипломатическо напрежение или международни скандали, когато се разкрие, че хора от кралското семейство финансират убийствата на американски войници и иракски граждани. На практика разгласяването бе равносилно на смъртна присъда за принцовете.

Хрумна ми също, че Биан е в корена на още едно изтичане на информация. Спомних си как Филис, Уотърбъри и шейхът влязоха за пръв път в самолета и ни уведомиха, че някой е съобщил на саудитците за предстоящото залавяне на Али бин Паша.

Интересно — всички, включително Шон Дръмънд, предположиха, че това е дело на някоя тайнствена личност от Вашингтон. И защо да не мислим така? Нали точно от там обикновено изтичат сведения. Биан бе използвала за прикритие циничните ни предразсъдъци спрямо Вашингтон, както и поразителната неспособност на чиновниците да пазят тайни, с която тя бе най-добре запозната. Великолепна ирония. Сигурен съм, че й е харесала.

Но дали саудитската връзка бе присъствала в плана й от самото начало, от точка А? Не смятах. Сигурен бях, че като всички нас Биан искрено се е изненадала от разкритието какво са предложили Шараби и иранците на Клиф Даниълс срещу неговата измяна — Али бин Паша. Но макар и не твърде опитна в сенчестата политика на арабския тероризъм, Биан бързо бе разбрала какви възможности предлага Бин Паша за нас и за нея.

В крайна сметка истинските й цели бяха Даниълс и Шараби, но съдбата й подхвърли многообещаваща нова възможност и тя не пропусна да я използва. Докато ние седяхме в кабинета на Филис и си блъскахме главите над предателството на Даниълс, Биан бе разсъждавала за съвсем друго — спонтанно бе изграждала план, основан върху най-лошите ни черти. Гениален и коварен план, защото зависеше от две възможности за безчестно поведение.

Първо, тя подозираше, че саудитското разузнаване е съвсем наясно с подкрепата на високопоставени саудитски фигури за техния сънародник Али бин Паша — а следователно и за шефа му Заркауи — и че ще направи всичко възможно, за да прикрие истината. В края на краищата тя беше способен офицер от разузнаването с богат местен опит. Стават ли бели в ислямския свят, най-често са замесени саудитски пари.