Читать «Посредникът» онлайн - страница 247

А ако се върнех още няколко часа назад, бях готов да се обзаложа, че именно на Биан принадлежи онзи загадъчен глас, който уведомил на арабски военната полиция за местонахождението на една изоставена и окървавена тойота.

И още по-рано — онзи момент в столовата, когато Биан настоя да замине сама за Багдад, а после въпреки моята заповед реши да потегли без мен.

Точно така. Трябваше да е сама, за да инсценира собственото си отвличане, а после да изчезне по уличките, които познаваше тъй добре. Тя беше военен полицай и знаеше как се обработва изоставен американски военен автомобил. Затова нарочно бе оставила необходимите документи, за да насочи полицаите към базата „Алфа“, както и кървава улика върху таблото, която да отведе Шон Дръмънд право при Махмуд Шараби.

Запитах се дали е намерила тайно място, откъдето да гледа как влизаме в офиса. Вероятно. Аз бих го направил.

Но всичко — и планът, и бягството — зависеше от успешното инсцениране на отвличането. Което навярно обясняваше какво е правила през двата дни, прекарани уж заедно с Марк в Багдад — да намери автомат, с който да надупчи вратата на джипа, да изцеди и запази малко от собствената си кръв, с която да оплиска седалката и таблото, да избере подходящо място за изоставяне. С две думи — да разиграе сценката на изчезването и в същото време да си подготви план за бягство.

— Извинете — каза момичето. — Попитах ви има ли още нещо.

— Ъъъ… къде ще кацне?

— Полетът е… — тя пак погледна екрана — … за военновъздушната база Доувър.

— Благодаря.

Взех си багажа и тръгнах към изход 6, за да се кача на самолета.

Биан не само бе хванала военен полет, но и беше използвала собственото си име. Потресаваща наглост. Но не се чувствах потресен — нали точно затова попитах. Тя беше уверена, че е измамила всички ни, и знаеше, че никой няма да търси в списъците името на войник, отбелязан като безследно изчезнал. Но това говореше не толкова за самоувереност, колкото за отчаяно бързане.

Докато военният полицай проверяваше документите ми, аз погледнах часовника. Моята партньорка имаше десет часа преднина. Но щеше да кацне във военновъздушната база Доувър в Делауеър, откъдето й трябваха поне два, а при натовареното вашингтонско движение вероятно и три часа, за да се добере до столицата. Моят полет щеше да кацне в база „Андрюс“, само на трийсет минути път от Вашингтон.

Значи скъсявах дистанцията най-малко с два часа. Вече нямаше да подценявам Биан Тран. Все още имах само най-смътна идея какво става, тъй че не знаех какво е планирала да извърши тепърва и дали изобщо има някакви планове.

Знаех обаче къде да я търся.

39

Кацнахме в база „Андрюс“ без тайнствени и зловещи злополуки във въздуха. Не видях и агенти на ЦРУ, очакващи да ме придружат до Лангли. Явно Филис губеше форма.

Въпреки присъствието на двеста нетърпеливи редници, хванах такси съвсем лесно — трябваше само да злоупотребя със служебното си положение. Щом първото такси спря пред терминала, измъкнах насила от задната седалка един нещастен редник и бързо потеглих, оставяйки зад гърба си разярена тълпа.