Читать «Посредникът» онлайн - страница 246

Ако знаеше колко е права.

— Излетяла е сутринта в единайсет — продължи тя. — Отдавна си е заминала.

Заминала, може би. Но не беше отвлечена. Не беше мъртва. И не беше забравена — поне от мен. Онова, което бе само подозрение, грозна теория, сега се превръщаше в утвърден факт. И не ме изненадваше.

Сега най-правилното бе незабавно да уведомя Филис за подозренията си и да поискам инструкции. Но Шон Дръмънд не беше в настроение за това. Филис играеше своя игра и все още не знаех със сигурност каква е тя. Не й вярвах и определено не исках да предам всичко в нейни ръце. Освен това с какво можеха тя или Управлението да се справят по-добре от Шон Дръмънд?

Е, да речем, общонационално издирване. Само че полицията никога не би се размърдала, без да получи ясни законови основания. А Филис не би ги дала, защото, ако разкриеше какво е вършила Биан, щеше да разкрие и с какво се е занимавало Управлението — все едно удавник да се хване за акула. В крайна сметка само акулата остава доволна.

Което водеше към вариант номер две — ликвидиране. Залогът несъмнено бе твърде висок и оправдаваше подобна мярка. А и Биан се водеше за безследно изчезнала, вероятно отвлечена от кръвожадни терористи, което бе крайно удобно за всички. Но би ли стигнала Филис дотам? Или казано с други думи — защо да не стигне? И как бих живял занапред, ако заложех на „не“, а се окажеше „да“?

Освен това нещата вече бяха станали лични. Все още нямах идея какво точно става, но знаех едно: и Филис, и Биан ме бяха използвали като пионка за своите цели. В момента и двете си мислеха, че още съм Тъпия Шон, Безхаберния Шон. Грешка. Вече бях Тотално Вбесения Шон. Смятах да разчепкам историята докрай, та ако ще да умра — което съвсем не беше изключено.

Замислих се над това, което ми каза момичето преди малко. Биан бе излетяла в единайсет. Ние с Тайри и хората му влязохме в офиса на Шараби към девет и се изнизахме с подвити опашки трийсет минути по-късно. Час и половина след това Биан се бе качила на самолета. Съвпадение? Или, казано по друг начин, имаше ли връзка между нашата акция срещу офиса на Шараби и решението на Биан да си плюе на петите? Да си призная, не вярвам в съвпадения.

Сега трябваше да възстановя нейните действия, да се върна назад и да обмисля какво е станало; да започна от Я и да стигна в обратен ред до А. Защото единствената ми надежда да открия Биан и да я спра бе, ако разбера какво е извършила. А оттам с малко въображение щях да си отговоря и на въпросите „как“ и „защо“.

И тъй, кое да обознача с Я? Е, навярно странния поглед на репортерката, докато излизах от кабинета на Шараби. Срещахме се за пръв път — сигурен бях в това, — значи не можеше да познава лицето ми; бе разпознала табелката с името Дръмънд, защото неизвестният информатор за нашата акция срещу Шараби е споменал, че ще присъствам.

И бях готов да се обзаложа, че ако ида да си побъбря с нея — ако успеех да разкъсам обръча на журналистическото мълчание, — щеше да потвърди, че сведенията идват от Биан Тран.