Читать «Посредникът» онлайн - страница 235

Не отговаряхме. Всички изглеждахме като идиоти.

37

Лошата вест никога не идва сама.

Всъщност първата лоша вест — че Махмуд Шараби е заподозрян в предаване на американски държавни тайни на иранците, както и неуспешният екранен дебют на Джим Тайри — дори не бе водеща във вечерните новини.

Напълно я засенчи лоша вест номер две: потресаващата история за двама саудитски принцове, посочени като финансови покровители на Заркауи, придружена от интригуващия коментар, че саудитското правителство може също да е замесено и какво може да означава това за нашата вече поразклатена дружба. Очевидно имаше ново изтичане на информация и вероятно мнозина във Вашингтон бяха крайно опечалени от това. Може и да не беше чак толкова зле американското общество да узнае истината, но новината бе изключително неприятна за принцовете, за Саудитска Арабия и за хората от американското правителство, замесени в опитите да се потули скандалът. Можеше да се окаже зле и за моя милост. Нали разбирате, ако търсех откъде е изтекла информацията, първият заподозрян щеше да се казва Шон Дръмънд.

Узнах за втората новина по един от онези досадни канали за политически предавания, когато се прибрах в общежитието за командировани офицери. Водещият интервюираше някакъв разярен и гръмогласен експерт по Близкия изток, който пък тормозеше някакъв зализан мошеник, пратен от Държавния департамент, за да се опита да обезвреди бомбата. Разговорът протичаше горе-долу така: Експертът крещи:

— Саудитците не са наши приятели. Никога не са били. Ние купуваме техния нефт, те ни пробутват и терористи.

— Не преувеличавате ли? — пита го водещият.

Човекът от Държавния департамент бърза да отговори:

— Бих казал, че определено преувеличава. Не е време за истерични припадъци. Нашите връзки със Саудитска Арабия са много сложни.

Експертът смаяно се блещи срещу камерата.

— Сложни? Ако плащаш на курва, за да ти отхапе… ъъъ… интимните части… какво му е сложното? Чиста глупост и толкова!

Надутият водещ го предупреждава:

— Моля ви… по-внимателно. Гледат ни семейни хора и…

— Не си затваряме очите — прекъсва го политикът. — Държавният секретар обсъжда въпроса със саудитския посланик. Настояваме за незабавно екстрадиране на принцовете.

Експертът избухва в смях.

— Дрън-дрън-дрън. Знаете какво ще им каже вашият секретар. Променихме решението си. Нахлухме не където трябва — сега ще дойдем да ви донесем демокрация и пазарни реформи.

Двамата изчезват, а водещият поглежда сериозно в обектива, обяснява още малко колко сложно е положението и приключва с думите:

— Но големият въпрос е какъв ефект ще окажат тези най-нови разкрития върху рейтинга на президента в предизборната надпревара.

Което пък води към лоша новина номер три. Филис бе изчезнала безследно. Беше ми оставила обаче кратка бележка, която гласеше:

„Повикаха ме във Вашингтон. Приключвай и се качвай на първия самолет. Иди право в Лангли при Маркъс Харви от Отдела за професионална етика, който ще ти обясни какви права имаш (никакви) и после ще те прати на долния етаж за проверка с детектора на лъжата. Caveat Emptor — на риска на купувача, т.е. грешниците са по-добри от лъжците.“