Читать «Посредникът» онлайн - страница 233

Мислех също, че Шараби искрено се смята за спасител на своя народ и от все сърце вярва, че той и само той може да изведе шиитите до Обетованата земя. Не беше първият, който смесва доблестните стремежи със собствената си жажда за слава и власт, нямаше и да е последният. В зависимост от предстоящия развой на събитията Махмуд Шараби щеше да попадне в иракските учебници по история или като национален герой, или като жалък неудачник, донесъл със своята некадърност само нови страдания и смърт на страната си.

Бе поискал война и желанието му се изпълни; сигурен бях обаче, че не такава война е очаквал или желал. Гледах лицето му, докато размишляваше как да постъпи с мен, и изведнъж проумях, че също като американците е очаквал войната да бъде кратка и победоносна, а когато Пентагонът се оттегли, Шараби вече да седи на трона. Както казват, човек планира, а Господ се смее. Сега Шараби се гърчеше, притиснат от гражданска война, предизвикана донякъде и от него, играеше ту с едната страна, ту с другата, насъскваше могъщи правителства едно срещу друго, танцуваше в земетръсната зона и тайно се молеше земята да не го погълне.

Този шишкав, неугледен мъж бе хванал прегладнял вълк за ушите. И едва ли имаше нужда да му обяснявам какво ще стане, ако вълкът се изтръгне.

Не, не можех да упрекна Махмуд Шараби за неговите измами, лъжи и машинации; упреквах обаче вашингтонските политици, които използваха неговите измами като оправдание за война и така ги превърнаха в свои измами.

Вдигнах очи и видях, че пистолетът още сочи към мен. Сякаш чувах мислите на Шараби: дали да ме убие или не. Не се съмнявах, че може да го стори без капка угризение, ако вярва, че така ще е най-добре за неговия народ… и за самия него. Също както аз бих му строшил врата, ако успеех да го докопам. Накрая той попита:

— Откъде да знам, че мога да ти вярвам?

Ако наистина беше умен, нямаше да ми вярва. Но аз реших да използвам неговата собствена логика.

— Защото всички имаме мръсни ризи, които предпочитаме да останат скрити. Защото сегашната администрация ти повярва, използва твоите лъжи като оправдание за войната и те изпрати тук да станеш министър-председател. И защото сега излиза, че си ги разигравал като лековерни идиоти, работил си и работиш с Иран, и си ни предал. В навечерието на избори администрацията ще бъде смазана, ако обществото узнае какви безумни глупости е извършила. Партньорите ни от коалицията може да се разбягат, а американската обществена подкрепа за войната да се изпари. Ние губим и ти също губиш.

— Само че вече съм се подготвил за това.

Сега бе мой ред да се усмихна.

— На твое място нямаше да съм толкова самодоволен.

— Какво означава това?

— Може иранските ти приятели да се намесят и да оправят нещата, но може и да пасуват, ако бушуващият в Ирак конфликт им се стори твърде голям залък. Тогава тук ще се разгори кървава гражданска война, сунитите може да победят и да издигнат нов Саддам, а в такъв случай не бих искал да съм на твое място. — Време беше да го притисна. Изправих се и казах: — Решавай.