Читать «Посредникът» онлайн - страница 234

Това му прозвуча убедително; нямаше как иначе, защото беше вярно.

Пистолетът се отпусна и Шараби каза:

— Предай на шефовете си от ЦРУ, че разполагам с неприятни тайни и за тях. Можем взаимно да се унищожим.

— Разбирам — уверих го аз. — Те също разбират.

Станах и направих няколко крачки към вратата, а той изрече малко объркано:

— Знаеш ли, Клиф наистина бе мой скъп приятел. Харесвах го.

Обърнах се. Дълго се гледахме, после казах:

— Изглежда, че унищожавате всичко, което харесвате, мистър Шараби. Убихте Клиф тъй безпогрешно, сякаш сам дръпнахте спусъка. А със своите кроежи, лъжи и манипулации направихте същото на народа си. Сунитите продължават да го избиват и не вие ще прекратите това. Какво пък, искрено ви желая успех.

Излязох и тихо затворих вратата зад себе си. Приближих се до Джим Тайри и му обясних, че Шараби няма нищо общо с отвличането на Биан или убийството на Клифърд Даниълс и е време да си вървим. Той ме изгледа със смесено изражение на изненада, объркване и раздразнение.

— Нали каза, че доказателствата били категорични?

— Сбърках.

— Сбъркал си?

— Той няма нищо общо с Биан или убийството на Даниълс. Съжалявам.

— Значи съжаляваш, така ли? А откъде знаеш, че няма нищо общо?

— Защото имаше пистолет и идеално оправдание да ме убие, но още съм жив.

Той за дълго се втренчи в мен. Накрая събра агентите си и съобщи:

— Получили сме невярна информация. Време е да изчезваме — веднага.

Отвори вратата и започнахме да се изнизваме.

За всеобща изненада обаче в коридора ни чакаше красива руса репортерка. До нея един помощник държеше прожектор, а друг крепеше на рамото си камера.

Репортерката гледаше мен, макар да бях сигурен, че не сме се срещали. Но по очите й усетих, че ме разпозна, което бе странно. Джим Тайри също забеляза това и ме изгледа втренчено.

После прожекторът грейна, красивата репортерка престана да ми обръща внимание и прекрачи напред, точно срещу Джим Тайри. Пъхна микрофона под носа му и каза:

— Вътрешни източници ни съобщиха, че Махмуд Шараби е заподозрян в предаване на американски държавни тайни на иранците. По-конкретно, че сме пробили компютърния код на тяхното разузнаване. Можете ли да коментирате какво открихте при обиска?

Тайри ме погледна и двамата споделихме една и съща неизречена мисъл. После той допусна огромната грешка да я изрече на глас:

— Ах, мамка му!

За да получат малко по-годен за излъчване материал, репортерката и Тайри опитаха още веднъж и този път той изрече напълно в духа на ФБР:

— Без коментар.

Избута микрофона настрани и с ускорена крачка се понесе по коридора към изхода.

Всички го последвахме. Вярна на професията си — да досажда по всички възможни начини, — репортерката подтичваше покрай нас и ни обсипваше с въпроси като, „Арестуван ли е Шараби?… Открихте ли улики?… Кой даде заповед за обиска?“