Читать «Посредникът» онлайн - страница 232

Боях се, че ще стигне до този извод. Напълно доволен от разсъжденията си, той се прицели в гърдите ми и показалецът му трепна върху спусъка.

Бързо казах:

— Е… може и да не съм бил съвсем откровен за компютъра.

Пистолетът не се отпусна, но и не гръмна.

— Когато казах, че компютърът е у мен, имах предвид, че е в Управлението.

— Значи ме излъга. Не е скрит?

— Зависи какво разбираш под „скрит“.

Всъщност компютърът беше скрит от мен; формално бях казал чистата истина.

— А ти как го разбираш? — попита Шараби.

— В момента е у моята шефка, която работи пряко за директора. Само трима-четирима души са чели или знаят за посланията, включително и директорът.

Говорех истината, разбира се, но Шараби като че малко се изненада и усъмни.

— Щом си ме излъгал веднъж, защо да ти вярвам сега? — Без да изчаква, той си отговори сам: — Смятам просто да поема риска и да те убия.

— Мислех те за по-хитър. Знаеш например, че посланията бяха професионално шифровани. Наистина ли вярваш, че двама армейски офицери са пробили кода? Беше адски труден. — Опитах да си припомня техническите брътвежи на Джон и измънках: — VPN версия. Ако беше SSL, можехме да извадим късмет.

Докато Шараби размишляваше над това, аз казах:

— Убиеш ли ме, уговорката отпада.

— Не си споменал за никаква уговорка.

— Е… идеята беше да си поговорим на четири очи. Цялата история трябва да остане в пълна тайна.

Той ме гледаше много напрегнато, без да сваля пръст от спусъка.

— Защо си мислиш, че сме само двамата в тази стая? — продължих аз. — Защо заключих вратата? Попитай агентите, които претърсват офиса — казано им е, че разследват отвличане. Точка. Сега излизам навън, казвам им, че нямаш нищо общо, отиваме си и ти продължаваш да се изкачваш към властта.

— И защо ЦРУ ще смята това за добър изход?

— Смятаме го за отвратителен изход.

— Тогава…

— Ти ни надхитри, Шараби. Примиряваме се с неизбежното.

Видях, че се зарадва да чуе това.

— И кое е неизбежното? — попита той.

— Мълчанието е най-добро за теб, за нас и за Ирак — обясних аз съвсем искрено. — Управлението и администрацията вече отнесоха сума ти критики заради Ирак. В момента Вашингтон би сторил всичко, за да избегне още един обществен скандал. Особено този скандал — добавих след миг аз. — Освен ако ме убиеш.

— И ако те убия?

— Добър въпрос. Защото тогава… нали разбираш…

Защото тогава… какво имаше за разбиране? Тогава Шон Дръмънд щеше да бъде мъртъв, а на кого му пука какво ще стане после? Естествено, не казах това. Изрекох колкото се може по-убедително:

— Защото ЦРУ не обича да губи хора. В момента проблемът е професионален. Недей да го правиш личен.

Трябваше му известно време, за да преосмисли положението в тази нова светлина. Махмуд Шараби наистина беше хитрец и много по-сложна личност, отколкото ми го описваха. Както казваше Дон — наричан още Мартин Лебровски, — този човек беше талантлив комбинатор и манипулатор на хора и народи. Но Дон бе пропуснал — какво друго да очакваш от самодоволен кариерист като него? — факта, че Шараби може да оправдае пред себе си тия постъпки като необходими средства за постигане на добрата, морална, праведна цел.