Читать «Посредникът» онлайн - страница 230

— Не си се отървал. Неговото убийство беше пряко следствие от връзката помежду ви.

— Но не съм го убил аз. — Тази тема явно го мъчеше, затова я смени и попита: — Разкажи ми за онази жена, майора. Защо смяташ, че съм я отвлякъл?

Забелязах, че е оставил пистолета върху бюрото, на около три метра и половина от мен. Започнах безшумно и неусетно да избутвам стола си напред по килима.

Всъщност бях леко изненадан, че Шараби ми разкрива толкова много от замислите си. Разбира се, това не означаваше, че ми вярва или харесва компанията ми — означаваше, че съм мъртъв.

Вместо да отговоря на въпроса, попитах на свой ред:

— Клиф каза ли ти изобщо как е разбрал, че сме пробили иранския код?

— Защо питаш?

— Това беше строго контролирана програма на ЦРУ. Не се полагаше той да знае. И сега… малко сме притеснени.

Той се разсмя.

— Откровено казано, един мой приятел здравата е загазил заради тази история — добавих аз и му намигнах. — Дължа му услуга.

— Искаш да кажеш, че вашето управление още не проумява как е станало?

— Защо се чудиш? Това са същите хора, които не забелязаха, че Олдрич Еймс паркира под носа им в Лангли лъскав нов ягуар.

Той сякаш хареса сравнението, както и иронията, че Клиф — а следователно и самият той — е преметнал цялото Управление. Според мен още имаше зъб на ЦРУ задето бяха отхвърлили ранните му предложения за сътрудничество, а по-късно съсипаха репутацията му пред Вашингтон и пресата. Очевидно беше много самолюбив и дребнав.

— Защо пък да не ти намекна? — рече той. — Куриерът на ЦРУ за онази секретна група беше жена.

— О… значи…

Шараби кимна.

— Точно така. Не беше особено привлекателна, но както казваше Клиф, на тъмно всички жени си приличат. — Той сви рамене. — Имаха мимолетна връзка. — Усмихна се и добави: — От разказите на Клиф останах с впечатлението, че разговорите в леглото са му били по-интересни от самата дама.

Замислих се над чутото. Предвоенният кръг от експерти по Ирак беше тесен, затова нямаше нищо чудно, че Клиф и онази куриерка са се познавали. Спомних си и какво бе казала жената на Клиф: „Чукаше всичко живо, щом можеше да го догони.“ Значи в крайна сметка беше прекарал онази жена и в прекия, и в косвения смисъл на думата. Но това повдигаше един друг голям въпрос. Защо е казала на Клиф за програмата?

Но навярно не бе чак толкова трудно да се досетя. Можеше да е нещо съвсем невинно — за да оправдае честите си командировки до Багдад или пък за да се похвали колко важна работа върши; можеше да се окаже, че говори насън или че непредпазливо е споменавала по някоя дребна подробност, докато Клиф се досети сам.

Всеки от тези варианти обясняваше как е изтекла информацията, но не и как куриерката е минала през детектора на лъжата. Защото, ако Филис казваше истината, всички замесени в провала бяха проверявани толкова пъти, че Управлението би трябвало да знае с кого въпросната дама си е играла на чичо доктор в детската градина и с колко мъже е повтаряла тази игра до ден-днешен. Пари, секс, наркотици и пиене — тези пороци са в корена на повечето предателства и точно към тях проявяват неизменен и най-голям интерес инквизиторите в Управлението.