Читать «Посредникът» онлайн - страница 229

Гледах го и си мислех, че е с две глави над всички във Вашингтон. Прав беше, ние страдаме от националната мания да искаме успеха веднага — бързо хранене, бърз секс, бързи победи. И никога не поглеждаме по-нататък от утрешния ден. Шараби не само ни бе подмамил в Ирак, но и бе измислил капан, за да ни задържи. Ето, това беше невероятно… и много обезпокоително.

Реших да сменя темата.

— Какво беше за теб Клифърд Даниълс?

— Приятел в нужда.

— Интересно, че го описваш така. Бас държа, че и той би се изненадал, ако можеше да те чуе. Защото сега ти си тук, а той в моргата.

И тогава стана наистина интересно. Можех да наричам този човек лъжец, мошеник, крадец и предател, но когато го обвиних, че е изневерил на приятел, искрено се засегна. Впусна се в дълъг и възмутен монолог за своя „най-скъп приятел“, като призна, че Клиф наистина е бил обикновено човешко същество с пороци и недостатъци — може би с прекомерни професионални амбиции, както и с онази негова самовлюбеност, която дразнела някои хора, — но същевременно бил благороден и целеустремен, почти светец и тъй нататък. Арабите имат рядката дарба да ръсят цветисти глупости и когато обяви Даниълс за Лафайет на Ирак, вече бях готов да повърна.

Но когато домакинът има пистолет, обикновено съм склонен да се държа примерно и да слушам. Неизвестно защо Шараби изпитваше необходимост да се оправдае за Даниълс, затова кимах одобрително. Дори го оставих да свърши, преди да кажа:

— Клиф Даниълс беше идиот. Когато това стана ясно — дори и за него, — той рухна. Самохвалко, пияница, женкар, побъркан на тема кариера.

— Не, той беше…

— Беше дребно и слабо човече с несъразмерни ламтежи. Човек със слонски амбиции и пигмейски способности, тръгнал на жалък поход за власт и слава. За беда си избра лош съдружник — теб.

— Не съм казал, че беше съвършен.

— Да, не си казал. Още от мига на първата среща си разбрал колко е глупав, суетен и уязвим. Използвал си суетата и амбициите му. Убеждавайки го да подкрепи лъжите ти за Ирак, си заблудил най-напред него, а после, когато светът му започнал да рухва, си използвал момента да го превърнеш в предател. С приятели като теб на човек не му трябват врагове.

Внезапно смутен, той измънка нещо неясно. После откри положителната страна и призна:

— За мен беше голямо облекчение да узная, че не е било самоубийство, а убийство. Чувствах се малко виновен.