Читать «Посредникът» онлайн - страница 219

— Биан е изписала с кръв на таблото три букви: ШАР. Е, ти сещаш ли се за нечие име, което да започва с тези букви?

Тя се замисли задълго.

— Не ми е до игри.

— И на мен. Шараби — Махмуд Шараби. А фактът, че е успяла да го напише, потвърждава, че не е била мъртва, само ранена, и сега знаем кой я е отвлякъл.

— Нима? Сигурен ли си за буквите?

— Искаш да кажеш напълно сигурен? Не.

— А сигурен ли си, че ги е писала тя?

— Трудно се анализира почерк, когато жертвата пише със собствената си кръв — казах аз. — Буквите обаче не са арабски, а латински.

— Добре. Съгласна съм, че това е показателно.

— Недей да спориш с мен, Филис. Всичко друго е нелогично.

— Не, просто не си открил друго логично обяснение. А и това е чисто предположение.

— Тълкуването на улики винаги е предположение. Следи, отпечатъци, кожички, косми — докато не хванеш престъпника, можеш само да предполагаш какво означават и каква връзка имат с престъплението. Биан е написала нещо, което можем да изтълкуваме. Нещо, което е знаела, че ще разберем. Тя не е случайна жертва. Била е издирена и похитена.

— Обясни.

Сложих ръка на рамото й и казах:

— Някой е съобщил на Шараби за разследването и Биан, а вероятно и за мен. Това не ме изненадва, не би трябвало да изненадва и теб — от самото начало изтичат сведения за всичко. — Тя потвърди печалната истина с неохотно кимване и аз продължих: — Когато вчера Биан е пресякла портала с джипа, неговите хора са чакали. Разпознали са я и са я издебнали.

— Откъде са знаели, че е тук, в „Алфа“?

— А откъде са разбрали, че разследва Шараби?

— Намекваш за вътрешен осведомител? — скептично попита тя. — И кой може да е той?

— Нямам представа.

Но и двамата знаехме, че лъжа; и двамата знаехме кои са главните претенденти: Уотърбъри, а чрез него Тайгърман и Хършфийлд. Спомнях си как предния ден Уотърбъри избяга от базата „Алфа“. Тогава предполагах, че се измъква по-далеч от провала, но имаше и друга правдоподобна причина — като бивш полицай той знаеше много добре, че отсъствието почти винаги се приема като невинност.

Clarior e tenebris — в буквален превод това означава, че околният мрак подчертава светлината. Уотърбъри и неговите приятели се тревожеха какво знаем двамата с Биан и до каква степен ги застрашаваме. И колко сме близо до истината. Имаше само един начин да разберат: трябваше да заловят мен или Биан. Защо не? Точно тук едно отвличане на американец не би предизвикало подозрения.

Нищо друго не звучеше логично. Но ако изкажех на глас това подозрение, Филис незабавно щеше да сложи край на разговора. Затова пренебрегнах загадката и продължих:

— Хората на Шараби са я последвали и когато е минавала през шиитски квартал, те са нанесли удара.

— Ясно. А защо му е на Шараби да се интересува от нея?

— Откъде да знам?

— Налага се да знаеш, щом хвърляш обвинения с подобна тежест. — Тя се позамисли, после попита: — Знаеш ли какво си мисля?

Сигурен бях, че знам, но тя все пак ми каза:

— Вина, Шон. Тя потегли без теб и ти се чувстваш виновен. Това е колкото естествено, толкова и нередно. Тя направи глупав, безотговорен и вероятно смъртоносен избор. Вината не е твоя. И още нещо. Ти си превъртял на тема Шараби. Предупредих те на няколко пъти и това ме тревожеше от самото начало. Сега накъдето и да погледнеш, все него виждаш.