Читать «Посредникът» онлайн - страница 221

Аз добавих:

— Става дума за извънредна ситуация със заложник, Джим. В момента може да инквизират Биан. Както знаем и двамата, при подобни случаи законът ти разрешава известна свобода на действие.

— Разбирам… но…

— Бързина, Джим. Дипломатите ще изпишат един тон хартия, ще проведат сто съвещания, а отговорът — ако изобщо получиш отговор — ще е и „да“, и „не“, и „може би“.

— Тогава централата на ФБР. Там не може…

— Грешка. Във Вашингтон има и други съзаклятници, някои от които може да са замесени в решението. Не знаем докъде стига техният кръг. Ако и една дума стигне до Шараби, утре трупът на Биан ще бъде изхвърлен на градското бунище.

Личеше си, че изведнъж Джим Тайри се е озовал на кръстопът. Искаше да постъпи правилно като човек — да спаси една застрашена американка, — но искаше и да постъпи правилно като бюрократ, тоест да си застрахова задника.

Филис го хвана за ръката и каза:

— При никакви обстоятелства не бива да се разчува за този обиск. Така е най-добре и за Шараби, и за американското правителство. Шараби не желае да бъде публично унижен и съм сигурна, че ако има избор, би предпочел всичко да мине тихомълком. Посолството и Вашингтон изобщо няма да разберат. — Тя го погледна и натърти: — Мисля, че така ще е най-добре и за нас. Ти как смяташ?

Доводите като че поуспокоиха професионалните му тревоги и двамата с Филис се захванаха да обмислят план за тайна акция в офиса на Шараби. В общи линии идеята беше Джим да подбере четирима или петима от най-верните си агенти, после да ги заплаши с професионално обезглавяване, ако споменат дори дума пред когото и да било.

— Още едно условие — казах аз. — Искам десет минути с Шараби. Насаме. Аз познавам най-добре уликите срещу него, следователно имам най-добър шанс да го убедя доброволно да отговори на няколко въпроса. Освен това така ще запомни само моето име.

Идеята се хареса на Джим.

Но не бях съвсем точен, защото Филис навярно знаеше за Шараби повече, отколкото самият той знаеше за себе си. Тя обаче не ме поправи и дори отбеляза:

— Изглежда логично. — После добави много сериозно: — Не оставяй синини или белези.

Дадено.

Щях да го убия без синини и белези.

36

Дежурният в приемната беше арабин с масивно телосложение, черен костюм и тънка черна вратовръзка, който вдигна очи и се усмихна наивно, когато двамата с Тайри влязохме в офиса.

Усмивката се изпари, когато още петима агенти нахълтаха през вратата и почнаха да заемат позиции из помещението — това явно разсея недоразумението, че сме желани гости. Обзет от внезапна тревога, човекът попита:

— С какво мога да ви услужа?

Тайри спря на около педя от бюрото и размаха пред лицето му фалшив документ и истинска значка. Представи се и властно изрече:

— Имам причини да подозирам, че някой в този офис е замесен в отвличане. Тази заповед разрешава на моите агенти да извършат претърсване.

Намирахме се в голямо и ужасно разхвърляно преддверие със седем бюра, зад всяко от които седеше арабин, облечен досущ като първия ни познайник. Миришеше на застоял цигарен дим и стари торбички от чай и приличаше на нещо средно между предизборен щаб и преуспяващо погребално бюро. Тайри уведоми дежурния: