Читать «Посредникът» онлайн - страница 220

— Особено ако името му е изписано върху таблото с кръвта на Биан. Това не е моя фантазия, а веществено доказателство. Ако го представя пред непредубеден съдебен състав, гарантирам, че ще ми повярват.

— Значи намекваш, че си затварям очите?

— Отговори си сама, Филис.

Вместо отговор тя замислено се загледа в тойотата. Накрая попита:

— Ако представиш това на съдия, би ли го убедил да издаде заповед за обиск?

— Намираме се в Ирак. Окупаторът определя правилата.

— Отговори на въпроса.

— Зависи от съдията и от адвоката, който подава молбата.

Тя се обърна към мен и каза:

— Повикай Тайри.

Повиках го и след малко тримата бяхме на стотина метра от най-близкия чифт любопитни уши. Филис погледна Тайри и каза:

— Джим, ще споделя с теб една взривоопасна история. Това вероятно е най-опасната тайна, която си чувал, и трябва да бъде опазена. Засяга много влиятелни хора и ако някой узнае за нея, няма да те унищожа. Те ще ме изпреварят.

Джим не изглеждаше стреснат от това предисловие, но определено се разтревожи. След това Филис се впусна в бърз разказ за смъртта на Клифърд Даниълс, връзката между него и Махмуд Шараби, нашето разследване, а накрая изложи предположенията за евентуална връзка с изчезването на Биан Тран.

Когато тя свърши, Тайри вече изглеждаше и стреснат, и изненадан, и дори малко изплашен. Изплашен за Биан, изплашен за случая и изплашен за себе си.

— Защо ми казваш това? — попита той.

— Мисля, че знаеш защо — отговори тя.

— Добре де… може и да знам. — Той погледна първо нея, после мен. — Разбираш, че Махмуд Шараби има много сериозен шанс да стане следващият министър-председател. Или поне един от най-важните министри в правителството. Не можем да си играем с него.

— Не се тревожи толкова за Шараби — заявих аз, — колкото за президента на Съединените щати. В момента си го хванал за топките. Ако той разбере, ще откъсне твоите.

Филис погледна Тайри и попита:

— Как ти се струват обвиненията на Дръмънд срещу Шараби?

— Интересни и убедителни. Ако бяхме в Щатите, вече щях да разговарям с федерален съдия.

— За какво?

— Да издаде заповед за обиск. Разбира се, никога не е сигурно, но когато жертвата остави толкова убедителна следа…

Той не довърши.

Филис ме погледна и зададе типично адвокатски въпрос:

— Офисът на Шараби се намира в Зелената зона. Това е международна зона, но самият офис е в американски имот. Кой може да издаде заповед за обиск?

— За армейски обиск заповедта издава командващият — отговорих аз. — Но ФБР не се подчинява на военните. Вероятно Джим има правото сам да вземе решение.

— Така е — потвърди Джим, после попита: — Не трябва ли… Виж сега… може би трябва да се свържа с централата. Да получа официално разрешение. Или… поне да уведомя хората от посолството. Инак ще побеснеят, ако извършим каквото си мисля, че предлагате.

— В никакъв случай — възрази Филис. — Те не са упълномощени да знаят.