Читать «Посредникът» онлайн - страница 218

Същински кошмар за армията и сбъдната мечта за терористите: армейски майор с образование от Уест Пойнт, красива и умна млада жена, чието обезглавяване ще се превърне в телевизионен ужас, който да се запечата като жигосан в душата на американското общество.

Терористите винаги са се стремили към потрес и преувеличение, а сега в техния извратен вариант на Холивуд наистина предстоеше да се роди звезда.

— Видяхте ли ги? — попита зад мен нечий глас.

Обърнах се. Една чернокожа военна полицайка сочеше нещо в колата.

— Какво да видя?

Тя пристъпи по-близо и отговори:

— Буквите. — Приведе се и пъхна ръка в джипа. — Ето там… виждате ли? Прилича на букви… сякаш е писала нещо. И знаете ли с какво? — Тя се отдръпна и си отговори сама: — Със собствената си кръв.

Погледнах накъде сочи и забелязах върху таблото петна от засъхнала кръв, които на пръв поглед изглеждаха хаотични, но при по-внимателно вглеждане придобиваха форма и очертания.

— И аз отначало не забелязах — обясняваше полицайката. — Чак когато закачихме колата за камиона, трябваше да се кача и да изключа от скорост, за да я изтеглим. Отне ми около петнайсет минути. Имах доста време за наблюдение.

Приведох се по-близо и опитах да разчета буквите.

— Първата прилича на… може би „Ш“?

— Да, сър, определено е „Ш“. И мисля, че втората е „о“ или „а“.

— А след това „р“, нали?

— Да, „р“. Тая последна буква е провлачена. Сякаш са я издърпали от колата, докато е писала. — Полицайката добави: — Казах на лейтенанта, че може все още да е жива. Но той само погледна всичката тая кръв и рече, че няма начин. — Тя се озърна. — Не им казвайте, че съм ви споменала за това. Моля ви. Нали може? Той си пада гадина. Не обича да му възразяват.

Послание ли беше това? Нарочно оставена следа? Или имаше по-просто обяснение? Възможно бе, докато Биан се е гърчила от болка, пръстите й да са шарили конвулсивно по таблото.

Наведох се и погледнах по-внимателно. Не — случайността определено нямаше нищо общо. Извиках на Тайри, който дотича и пъхна глава през вратата. Посочих таблото и го попитах какво разчита и което е по-важно — как го тълкува.

Той си сложи очила, после разчете „Ш“, „О“ или „А“, после „Р“. Отстъпи назад и подхвърли:

— Прилича на послание. Така изглежда. За жалост изглежда също така, че не е имала време да довърши.

Полицайката предположи:

— Може би са първите букви от автомобилен номер. Нали знаете, колата на нападателите.

Аз неуморно прехвърлях комбинации из главата си: ШАР, ШОР, ШРО, ШРА и пак ШАР — неизвестно защо тази комбинация пак изникна в ума ми. Дали беше част от автомобилен номер, както предполагаше полицайката? Възможно. И сетне изведнъж проумях — ШАР — Шараби.

Тайри обясняваше на полицайката:

— Ако е автомобилна регистрация, няма да излезе нищо. Дори номерът да не е краден, похитителите ще го сменят и…

Докато двамата продължаваха да обсъждат безнадеждните варианти, аз се отдалечих. Видях Филис да се мотае сама до входа на сградата. Приближих се и обясних теорията си, че Биан все още е жива и защо, после добавих с по-тих глас: