Читать «Посредникът» онлайн - страница 216

Обаждането, от което се опасявах, дойде в седем и половина. Звънеше сержант от оперативния отдел на осемнайсти военно-полицейски батальон. Говореше професионално и прямо, а новината бе лоша.

На една уличка в Садр Сити в североизточната част на Багдад патрул на военната полиция открил изоставен сребрист джип тойота с американски военни номера.

На задната седалка полицаите намерили зелена торба с името и номера на майор Тран — по което се досетили, че тя е пътувала с колата, — а на предната седалка лежало кожено куфарче, в което намерили бланка с телефонния номер на база „Алфа“ и решили да се обадят, за да проверят дали наистина е идвала от тук.

Колкото до майор Тран, от нея нямало и следа.

Имало обаче шест дупки от куршуми в лявата предна врата на джипа и кървави петна по седалката и предното стъкло.

35

Когато военните полицаи пристигнаха, всички излязохме навън. Армейски камион влачеше сребристия джип, защото гумите му бяха надупчени от куршуми. Гледката никак не ми се понрави, но реших засега да се въздържа от заключения.

Джим Тайри изчака полицаите да откачат въжето, после се приближи към тойотата заедно с още четирима агенти. Направиха бърз външен оглед, после се вмъкнаха вътре да събират отпечатъци и кръвни проби от шофьорската седалка — този път по изключение се опитваха да установят самоличността не на извършителя, а на жертвата. Аз заобиколих отляво.

Както бе казал сержантът по телефона, в лявата предна врата наистина имаше дупки от куршуми, но не шест, а поне десетина. Стъклото беше строшено и по пода отвътре лъщяха ситни парченца. Огледах разположението на дупките; нямаше начин шофьорът да оцелее след подобна канонада.

Един сержант от военната полиция се приближи и доложи:

— Около шест сутринта я открихме паркирана на една тясна уличка. Нали разбирате, в онази част на града скъпите автомобили са рядкост.

Погледнах го, но не отговорих.

— Получихме анонимно обаждане от местен жител — продължи той. — Тук никой не си казва името. Нашият дежурен прие съобщението и ни прати натам. Мислехме си, че може да е заредена с експлозиви… нали разбирате.

Кимнах.

— Мене ако питате, стреляли са от минаваща кола — каза полицаят.

След като не откликнах на хипотезата му, той поясни:

— Из града денонощно върлуват банди. Търсят уязвими жертви. — Помълча и попита: — С униформа ли беше?

Пак кимнах.

— И то посред бял ден — навъси се неодобрително той. След малко попита: — И е била сама, нали?

— Да, сама.

— Аха. Бога ми, голяма глупост. Мене ако питате, изпросила си го е.

Завъртях се към него и казах:

— Ако още веднъж си изкажеш тъпото мнение, ще трябва поне десет яки мъже да вадят ботуша ми от задника ти.

Той ме изгледа стреснато и се отдалечи. Продължих да се взирам в джипа.

Усетих как някой ме хвана за ръката. Когато се завъртях, видях Филис да гледа дупките от куршуми.