Читать «Частен сектор» онлайн - страница 222

— Обикновено е тук още в седем. Може да има час при зъболекар или нещо такова. Но ще му кажа, че сте идвали.

— Не забравяйте — казах аз, но той вече пак беше забил нос в екрана.

След това отидох да посетя Сай. Кабинетите на съдружниците бяха също като този на Хал, само че отпред пазеше сътрудничка или секретарка, а обзавеждането беше доста по-елегантно. Сътрудничката на Сай ми се стори около двайсет и пет годишна, с разкошно тяло и приятно лице, но малко развратна, ако питате мен. Зачудих се дали Сай оправя и нея, а тя му се обади и ме покани да вляза.

Сай седеше на кожено кресло, лениво пиеше кафе и четеше „Уолстрийт Джърнъл“. Грижливо сгъна вестника в скута си и каза:

— Добро утро, Шон.

Обясних му, че всичко е наред и отново съм всеобщ любимец, което го накара да се усмихне накриво, защото от самото начало не бях ничий любимец. Но Сай беше твърде опитен политик, за да го изтъкне.

— Каква ще е следващата ми задача? — попитах аз.

— Обсъждаме я в момента. Боя се, че Хал все още ти има зъб. И май се кани да уведоми Томи, че фирмата вече не желае да участва в програмата. Това би означавало да се върнеш в армията. Съжалявам. Не знам дали ще успея да му попреча.

— Ама че неприятно! Толкова много неща научих тук. Помълчах. — Разкажи ми за Хал.

— Вече знаеш, че е малко смахнат. Но в работата страшно го бива, Шон.

— Добре, за кого работи.

— Защо питаш?

— Ако случайно остана, сигурно няма да миряса, та се чудя какво ме чака.

— Работи за Харолд.

— Значи Бронсън го е наел?

— Да.

— Спомняш ли си обстоятелствата?

— Човекът преди Хал загина при катастрофа. Беше много неприятно за фирмата и отчаяно се нуждаехме от заместник. Някой препоръча Хал.

— Спомняш ли си кой беше?

— Някой от „Морис Нетуъркс“, струва ми се. — Той добави: — Шон, знам, че не го харесваш, но копелето работи до скъсване. Рядко си тръгва преди полунощ. Хората му също. Съдружниците са много доволни, че винаги идват на помощ, когато изгърми някой компютър или трябва да окажат незабавна административна услуга.

— Ами Сали? — попитах аз.

Кой знае защо, изражението му стана някак особено.

— Какво Сали?

— Някой от по-старите съдружници помни ли баща й?

— Да, има такива. Мелвин Спърлинг е работил с него. Джими Мартино, Джак Клатърман… може би и други. Защо?

— А нея помнят ли?

— Не. Тя се е родила, след като баща й напуснал.

Замислих се над това и попитах:

— Къде е майка й?

— Има ли причина да питаш?

— Работим заедно. Бих искал да я опозная.

Сай отговори:

— Не знам накъде биеш, но определено не ми харесва.

Спогледахме се и изведнъж проумях. Ха така!

— Божичко, Сай, и нея ли чукаш?

— Не е твоя работа.

Старите политици предпочитат този израз пред простичкото „да“.

Разговорът изведнъж стана много неловък. Мълчахме почти половин минута. Накрая казах:

— Та тя няма и половината от твоята възраст.

— Че кой ще спи с жени на моята възраст?

Добре казано. Във всеки случай би било чиста загуба на време да обяснявам на Сай що е морал и сдържаност, затова попитах:

— С нея ли те засече Лайза?

Той се усмихна, но доста измъчено.

— Горе-долу.

— Аха… — Не му трябваше лекция за морала, а за добрия вкус спрямо жените. Повторих: — Разкажи ми за майка й.