Читать «Частен сектор» онлайн - страница 237

— Бяха чудесни думи, Шон. Благодаря ти — промълви тя.

Мълчах.

Джанет се загледа в ковчега.

— По новините съобщиха, че убиецът от Лос Анджелис е ликвидиран, защото оказал съпротива при опит за арест.

— Който нож вади, от нож умира.

— И че Джейсън Морис загинал при злополука по време на подводно плуване.

— Четох във вестниците.

— А Хал Мериуедър се самоубил.

— Така му се пада на жалкия дребосък.

Тя вдигна очи към небето, после пак ме погледна.

— Как го направи?

— Нямам представа за какво говориш.

— Напротив, имаш. Искам да знам.

— Трябва повече да вярваш на вестниците, Джанет. — Но след кратко мълчание казах: — Qui facit per alium facit per se.

Тя изчака малко, после преведе:

— Който върши чрез другиго, върши сам.

— Това ли означава?

Тя се усмихна.

— Веднъж Лайза ми каза, че най-много й харесвала твоята лоялност.

Свих рамене.

— А на теб кое ти харесва?

— Кой казва, че изобщо харесвам нещо в теб?

— Да, бе.

Тя ме хвана за ръката.

— Шегувам се.

След ново мълчание попитах:

— Как е Джордж?

— Не беше поканен на погребението.

— Правилно.

— Между другото, благодаря за парите — каза тя. — Решихме да ги дадем за благотворителност. Двайсет и два милиона долара на Дома за военни ветерани в чест и памет на Лайза.

А, да, парите. Помните ли онзи малък разговор с Клапър? Е, съгласих се да върна плячката, но настоях, че моята адвокатка Джанет Мороу е заслужила своя дял с ценни правни услуги. Тя не беше федерален служител, бях я наел лично и нито един закон в страната не можеше да й отнеме тези пари. Клапър завъртя един телефон и отсреща му казаха, че имам право. Но за половината не можело да става и дума; бил съм прекалено щедър, така заявиха. Е, нямаше как да споря, затова не се и опитах. Общоприетият хонорар при подобни случаи възлиза на една трета — някъде към двайсет и два милиона.

— Това би й харесало — казах аз на Джанет. Зърнах стария Феликс да ни чака търпеливо горе на хълма. — Тя си падаше по ветераните.

— Да, май си прав.

След поредното мълчание казах:

— Слушай, трябва да се връщам на работа. Между другото, пак работя по криминални случаи.

Понечих да си тръгна, а Джанет каза:

— Може ли да те попитам нещо?

— Какво?

— Мислиш ли… дали Лайза… дали би я разстроило, ако се обвържа с теб?

— Сигурно щеше да каже, че си побъркана.

— Имаш право.

Направих още три крачки и се обърнах.

— В кой хотел каза, че си отседнала?

— Пак в „Четирите сезона“.

— Хубаво място.

Тя кимна.

Направих още три крачки и пак се обърнах.

— Точно в седем. Кълна се да не закъснявам.

Тя тръсна глава.

— Не бързай. Още си нося пистолета.