Читать «Частен сектор» онлайн - страница 220

Брайан Хейг

Естествено, перчеше се пред дамата. Освен това подозирах, че ми има зъб след дребното произшествие на балкона. Дъвчеше прекалено предпазливо. Навярно просто не можеше да се удържи, но на мен ми писна непрекъснато да ме нарича клоун, затова пренебрегнах гласа на здравия разум и попитах:

— Затрудних ли ти работата, Джордж?

— Адски си прав, затрудни я.

— Каква ти е работата?

— Знаеш много добре каква е, по дяволите.

— Знам каква казваш, че е. Но всъщност това не ти беше работата, нали?

— Не те разбирам.

Но изглеждаше доста изнервен.

— Още ли разправяш на обществото, че гониш убиеца от Лос Анджелис?

— Това ли било? А ти още ли се мъчиш да ни надхитриш?

Вече бях привлякъл вниманието на Джанет и тя се обърна към Джордж.

— Вярно ли е?

Без да й обръща внимание, Джордж продължи да говори на мен:

— При случай от подобна величина и важност изборът на заподозрени не е мой.

— Нима?

— Да.

— Ти лично вярваш ли, че е убиецът от Лос Анджелис?

— Може и да се съмнявам. При убийства винаги имам съмнения. Като адвокат, бих очаквал да го разбереш. — Той добави: — Според официалната позиция на Бюрото приликите между сегашния случай и убийствата в Лос Анджелис си остават убедителни.

— Ами различните описания на убиеца?

— Радвам се, че повдигаш въпроса. Ако беше чел сутрешния вестник, щеше да знаеш, че едната от двете свидетелки, която твърдеше, че е видяла убиеца от Лос Анджелис преди три години, сега оттегля твърденията си. Признава, че човекът може да е бил много по-висок.

— Или междувременно да е пораснал с две педи? — предположих аз.

— Привеждал се, за да натъпче жертвата в колата си, и свидетелката признава, че може би не е преценила правилно ръста му.

— Колко удобно.

— Какво намекваш, Дръмънд? Не зависи от мен какво ще кажат свидетелите.

Беше време за смяна на тактиката, затова попитах:

— Как успя вчера да дотичаш в апартамента ми толкова бързо?

— Как успях?… — Той помълча. — Аз работя ден и нощ. Бях в кабинета на Мартин, координирахме плановете, когато един от съседите ти се обади да съобщи за стрелба. Проверихме адреса, разбрахме, че е в твоята сграда, и сметнах за необходимо да дойда.

Току-що бе допуснал фаталната грешка. И мисля, че го разбра. Като ченге с богат опит в разпитите трябваше да знае, че най-важното е да изкопчиш от заподозрения първата очевидна лъжа.

— Кой се обади? — попитах аз.

— Аз… не помня. Всъщност така и не разбрах. Хората на Мартин приеха обаждането.

— Странно. Управлението в Александрия е на петнайсет минути път. Ти беше в апартамента ми след три минути. Обясни.

— Нищо няма да обяснявам. Не съм дошъл да ме разпитваш. Самозабравяш се.

Джанет изведнъж се приведе напред и каза:

— Отговори му, Джордж. И аз искам да знам.

Той я изгледа втренчено.

— Скъпа, не мога да повярвам, че заставаш на страната на този палячо. Аз… забрави ли за нас… колко много означаваш за мен?

Но Джанет вече беше наясно. Облегна се назад, огледа Джордж от глава до пети и каза:

— Наредено ти е да замажеш нещата. Наредено ти е да заблудиш обществеността… да прикриеш истинската самоличност на убиеца.