Читать «Частен сектор» онлайн - страница 221

— Не е вярно, скъпа. Аз… Обърнах се към Джанет.

— Не бих се учудил, ако точно Джордж е намекнал на пресата за връзката с убийствата в Лос Анджелис. И не само това — добавих аз. — Бас държа, че е трябвало да се погрижи убиецът да не бъде заловен, да се погрижи онзи тип да умре заедно с тайната за кого е работил.

Мийни се облегна назад. Нямах представа какво си мисли, но на негово място сигурно щях да се чудя дали да не си пръсна черепа. Или просто да проумея, че комедията е свършила.

И тъй като не знам що е жалост, аз продължих:

— Ти си умно момче, Джордж. Разбрал си, че с подигравките целя да подмамя убиеца. И тогава двамата с Мартин… какво направихте? Дали пък не сте организирали засада около моята сграда?

Той още не бе решил дали да признае, затова аз продължих с предположенията:

— Твоите хора разполагаха с портрета на убиеца и имаха заповед да стрелят без предупреждение. Нали?

— Не ставай идиот. Бяхме дошли да те пазим. Трябва да ми благодариш, Дръмънд.

— Хубава работа свършихте, няма що. Ако пак ме заплашва нещо, непременно ще те повикам.

Когато той пропусна да отговори, аз попитах:

— Как минаха покрай вас, Джордж?

— Сам познай, като си толкова умен.

Наистина съм умен и тутакси отговорих:

— Не са минали. Вече са били в сградата.

Той кимна.

— Добра догадка, Дръмънд. В края на твоя коридор имало свободен апартамент. Те се вмъкнали там още предния ден. Не бяхме предвидили това. И не очаквахме да наемат за теб външен екип. — Той се обърна към Джанет. — Не ме гледай така. И двамата искахме едно и също.

— Тъй ли?

— Да, разбира се. Когато отидох при заместник-директора, казах му, че искам този случай. Исках убиеца на Лайза. Разказах му за нас и той рече, че мога да поема случая, но при едно условие. Да действам както ми наредят.

Може би казваше истината. Дори със сигурност беше така. Но и двамата с Джанет се досещахме за останалото.

Джордж беше съвършеният кандидат заради връзката си със сестрата на жертвата, а когато се наложи все по-често да ни дърпат юздите, той стана направо безценен.

Джанет прехвърли поглед от лицето на Джордж към това на Макгрудър и накрая към моето. Навярно стигна до извода, че не е в най-добрата компания, че всеки около тази маса я е предал по своему.

Изправи се и каза:

— Ако нямате нищо против, отивам в стаята си. — Помълча, после добави: — И бих искала днес да се върна в Бостън. Направи крачка и пак спря. — Агент Мийни, ще бъда благодарна, ако вашите хора извършат необходимото.

Споменах ли, че докато излизаше, Джанет изглеждаше фантастично в аленочервения си пуловер?

48

Когато пристигнах във фирмата, първата ми работа беше да поискам от Елизабет ключа за деветия етаж. Исках отново да посетя старото си приятелче Хал. Двамата му помощници пак бяха лепнали задници зад бюрата и напрегнато зяпаха мониторите. Сигурно имаха записано порно на дисковете или нещо подобно.

Същият, с когото разговарях предния ден, вдигна глава и каза:

— Да?

— Идвам при Хал.

— Няма го още.

Часът беше десет.

— Кога го очаквате?