Читать «Частен сектор» онлайн - страница 224

— Дръмънд, адски добре знаеш… — започна Мийни.

Но Филис го прекъсна.

— Освен това рано тази сутрин Джейсън Морис се гмурнал с акваланг близо до Флорида Кийс. Един час по-късно намерили тялото му.

— И Джейсън ли? — Пак поклатих глава. — Знаете ли, винаги казвам на приятелите си да стоят по-надалеч от риска. Така де… тръпката е хубаво нещо, но струва ли си? Видяхте ли сега? Човекът си имаше всичко на тоя свят — големи пари, хубава къща, жените лудееха по него, а днес е храна за червеите, нали?

— Стига с тия тъпи игри, Дръмънд — сряза ме Джак Макгрудър. — Недей да ни правиш на идиоти.

— Но, Джак, вчера видях Джейсън — жив и здрав, кипящ от оптимизъм. Добре де, срещата ни приключи малко враждебно, но колкото и да е странно, аз го харесвах. Наистина. Знаете какво казват за нещастните случаи. — Естествено, никой не отговори, затова поясних: — Съдбата не признава нито пари, нито власт.

Леко объркан от всичките ми глупости, Мийни попита:

— Как го направи?

— Кое, Джордж?

Пръстът му излетя напред.

— Недей… — Той си пое дъх. — Как уреди да бъдат убити?

— Пак ли съм заподозрян? Трябва ли ми адвокат?

Както казват, парен каша духа. Джордж направи безнадеждно усилие да покаже колко е лукав и коварен.

— Морис е бил убит — заяви той. — Някой е срязал маркуча на акваланга му и го е държал под водата, докато се удави. По ръцете му има синини, явно доказателство, че се е съпротивлявал.

— Не прибързвай с извода, че е човешко дело. Нали знаеш, Джейсън често плаваше сред акули.

Всички схванаха намека. Но не мисля, че им хареса.

— Ти си се отметнал от споразумението. Издал си ги, нали? — попита Макгрудър.

— Джак, спазвам безпрекословно споразумението си с мистър Питърсън. Давам ти честна дума.

Но Филис не беше вчерашна и подхвърли:

— Ами преди споразумението?

— Добър въпрос.

— Щом е така, отговаряй.

— Гадно лъжливо копеле — поклати глава Мийни.

Филис явно губеше търпение.

— Дръмънд, трябва да знаем какви си ги надробил и докъде стигат разкритията. За бога, имаме свои хора в синдиката. Трябва да знаем дали е дошло времето да ги изтеглим и да дръпнем шалтера. Трябва да знаем дали не си предизвикал чудовищна катастрофа.

— Разбирам потребностите ви. Но дали и вие разбирате моите?

— Не ми пука за твоите потребности.

— На мен пък ми пука.

Няколко секунди стояхме като вкаменени и се гледахме втренчено.

— Какво предлагаш? — попита Филис.

— Сделка. Вие давате дума, че няма да имам правни проблеми, а аз ви разказвам всичко. — Бързо добавих: — Не съм нарушил нито един закон. Но ако излезе другояче, пратете ме на съд.

— Никаква сделка. Категорично — заяви Джордж на колегите си от ЦРУ.

Май още ми се сърдеше.

— Какво имаш против, Джордж? — отвърна Филис.

Той се завъртя към нея.

— Този тип може да е съучастник в убийство. Никакви сделки. — След кратко, но задълбочено мислене изтъкна: — А по тия въпроси правомощия има Бюрото, не Управлението. Убийството е вътрешно престъпление и решението дали да се повдигнат обвинения зависи от мен.

— Тогава какво предлагаш? — попита тя.

— Ще се пречупи, като го хвърля в килия и му лепна обвинение.