Читать «Частен сектор» онлайн - страница 223

— Майка й? — Той огледа отсрещната стена и попита: — Казах ли ти, че баща й се самоуби?

— Да.

— Полицаите го намерили увиснал под една греда в гаража. Майка й била в спалнята. Застрелял я в главата, после се самоубил.

— Лоша работа.

— Да… — Той взе да пука с кокалчетата на пръстите си и добави: — Оставил завещание дъщеря му да бъде отгледана от щатските власти. В никакъв случай да не я дават на омразния му баща. Тогава Сали била на две години. Израснала по приюти и приемни семейства. — Той млъкна за малко и попита: — Шон, какво става? Защо се интересуваш от Сали?

— Просто обичам да знам с кого работя.

Той опипа копчето на ръкава си и продължи да зяпа стената. Оставих го сам да си прави изводи. Старата поговорка съветва никога да не заставаш между един мъж и жените му. Малко е трудничко с мъж като Сай, който чука половината град. Но все пак е мъдър съвет.

Оставих го да седи и се върнах в кабинета си. Една секретарка ми донесе чаша еспресо. Пуснах телевизора и зачаках.

49

Обаждането дойде в два следобед — по-рано, отколкото го очаквах, но като се има предвид отсъствието на Хал, не бях изненадан.

Гласът принадлежеше на Джак Макгрудър, а тонът беше напрегнат и тревожен, което също не ме изненада. Представи се с името Томас Пембъртън, защото Джак вече беше малко изтъркано, пък и конспирацията трябваше да се спазва. Напомни ми, че сме имали среща за късен обяд и добави, че ме чака с нетърпение. Разшифровка: Дръмънд, размърдай си задника и идвай веднага тук.

Напуснах фирмата и подкарах обратно към „Мадисън“. Но когато влязох в стаята си, там чакаше не само Джак, а и началничката му Филис Карни плюс задължителния Джордж Мийни. Лицата им изразяваха еднакви чувства, тоест смес от объркване, гняв и дълбока тревога.

Мийни имаше честта да открие дебатите. Размаха ръка и каза:

— Сядай зад масата.

Те останаха прави. Познавах играта и казах:

— Благодаря, ще постоя.

Тримата се спогледаха като лъвове около един-единствен оглозган труп. Накрая Филис каза:

— Много имаш да обясняваш, Дръмънд.

— За кое?

— За кое ли? — повтори Мийни и погледна другите двама. Чухте ли го? За кое?

— Тази сутрин са открили Хал Мериуедър мъртъв в апартамента му — каза Макгрудър. — До леглото имало прощална бележка, в ръката му пистолет, а в главата му много голяма дупка.

— О, боже! Хал… сигурен ли си?… Самоубийство? — Поклатих глава. — Ама че работа! Направо да не повярваш, нали? Изглеждаше тъй щастлив… дори такъв оптимист, когато го видях за последен път.

— И кога точно беше това, Дръмънд? — попита Мийни.

— Вчера. Имахме си дребни разногласия, всъщност дреболии, и отскочих до кабинета му. Нали разбираш, да заровим бойната брадва. — Помълчах и казах: — Чакай малко, по дяволите. Да не си мислиш… така де, да не подозираш… Тръснах глава. — Хайде бе, Джак, кажи им. Не съм аз. Няма начин. Цяла нощ бях в стаята си под наблюдение. Вашите хора дори ме последваха, като отивах на работа. Бас държа, че и телефоните ми подслушвате.