Читать «Кукловодът» онлайн - страница 3

Тя можеше да избере някой далеч по-достоен. Мен например.

Отворих куфарчето си и извадих няколко листа.

— Добре тогава, подпиши тези формуляри. Първият е молба до председателя на Военния съд да ме посочи като твой защитник. Вторият ми позволява да се ровя в архивите ти и да разследвам биографията ти.

Подадох му химикалка.

— Но първо трябва да ми обещаеш, че няма да използваш това, за да се наръгаш или да направиш някаква друга свинщина.

Той рязко издърпа химикалката от ръката ми, надраска името си на двата формуляра и ме замери с нея.

— Мерси — измърморих.

— Да ти го начукам, Дръмънд — измърмори той в отговор. — Честно, да ти го начукам.

Как се спогаждахме само, а?

— Направил ли си вече някакви признания? — попитах го.

— Не, разбира се, че не. На кръгъл идиот ли ти приличам?

Значи въпросният човек е облечен в грозен оранжев гащеризон и е прикован за масата в строго охраняван затвор. Според вас има ли право да зададе такъв въпрос?

— Добре тогава, продължавай в същия дух — казах. — Не говори в мое отсъствие. Не увъртай, не се обяснявай, не отричай, не използвай недомлъвки. Виновен или не, единственото ни оръжие е информацията в главата ти, така че тя не бива да излиза оттам. Ясно?

— Дръмънд, нали не си забравил, че това е моят ресор? Смяташ ли, че имам нужда някакъв тъпанар да ме учи кое как става? Ще направя разноглед всеки чекиджия, когото ми докарат.

Няма що, възвръщаше си хапливата арогантност, която си спомнях чудесно. Това добре ли беше, или не?

Ако се изключат личните доводи, по-скоро беше добре. Със сигурност щеше да е полезно част от бойния му дух да успее да си пробие път обратно към мозъчната му кора. Само преди минути срещу мен седеше една човешка отрепка, склонна към самоубийство, и ако в нея не се влееше живец, загиваше си като едното нищо.

Както и да е, бях изпълнил дълга си. Беше предупреден, така че идваше време за последния ми ход.

— Армията има срок от трийсет дни, за да оформи обвиненията срещу теб и да ни изправи пред съда. Делото ти ще се гледа след около месец. Ако те признаят за виновен, малко след това ще обявят и присъдата. Има ли нужда да ти казвам какво е максималното наказание за държавна измяна?

Това е един гаден въпрос, който адвокати като мен много обичат да задават в случаите, когато клиентите им са задници. Той се намръщи и поклати глава, така че продължих:

— Ето какво ще направим. Ще наема помощник, който говори руски, и ще поддържаме с Канзас сателитна връзка. После ще започна разследването. Нали знаеш как става?

— Естествено.

— Защото делата за шпионаж са… как да ти кажа, малко по-различни. Ще бъде истинска война.

Той кимна разбиращо, въпреки че в действителност не разбираше нищичко. Скоро щеше да открие, че съдбата му зависи от секретни доказателства, съхранявани от най-трудно пробиваемите правителствени агенции, които щяха да се борят със зъби и нокти, за да не ги разкрият на никого, дори на адвоката му; и че, за разлика от почти всички други наказателни дела, в неговия случай шансовете му сериозно щяха да пострадат от правила за държавна сигурност, непоклатима бюрокрация и силното, искрено желание на правителството да го изгори на кладата.