Читать «Кукловодът» онлайн - страница 2

— Как е тя? — измърмори той.

— Вчера пристигна от Москва. При баща си е.

В отговор получих вяло кимване, така че продължих:

— Децата са добре. Баща й има някаква връзка в академията „Сидуъл Френдс“, частно училище за деца от видни семейства. Надяват се да ги запишат.

Мисълта за съпругата и децата му би трябвало да помогне, нали така? Беше заключен в изолираното крило със специална охрана и не му се разрешаваше никакъв контакт с външния свят: никакви обаждания по телефона, писма, бележки. Според властите това трябваше да му попречи да предаде допълнителна информация или да получи тайни сигнали от руските си контакти. Разбира се, освен това скрито се надяваха гладът за общуване да му развърже езика, когато дойде време за разпит.

Кръстосах крака и опитах отново:

— Бил, нека да разсъждаваме логично. Това са страшно тежки обвинения. Вярно е, че печеля повечето си дела, но има много адвокати, които са по-добри от мен. Ще ти посоча някои, ако предпочиташ.

Вместо отговор той размърда крака. Какво си мислеше изобщо?

На първо място, трябваше да се чуди защо не го баламосвам като за световно. Повечето колеги в моето положение щяха да ръкомахат, да се перчат и да го умоляват да им повери защитата си.

Той беше кристалната мечта на всеки адвокат. Според вас колко генерали влизат в съда по обвинение в държавна измяна? Всъщност бях проверил, преди да взема самолета — Бенедикт Арнолд беше последният, а не забравяйте, че той успя да избяга в Англия, преди да го осъдят, така че никой не намаза от неговото дело.

— От друга страна — продължих, като видях, че няма да отговори, — ако избереш мен, не е без значение, че познавам и теб, и жена ти. Ще взема присърце нещата. Ще вложа цялата си душа в твоята защита.

Замълчах, за да усетя ефекта от думите си. Нищо не усетих.

— Виж, има ли някой друг, когото искаш? Само кажи. Няма да се обидя. Ни най-малко, дори ще те свържа с него.

И наистина щях да го направя. Най-чистосърдечно. Не бях там, защото той ме беше извикал, а защото Мери ме помоли. И ако държите да знаете цялата грозна истина, чувствах се малко неловко, защото навремето двамата с нея бяхме — как да се изразя по-деликатно? — близки. Искате ли да се обзаложим, че именно някой адвокат за пръв път е използвал точно тази дума точно в този смисъл?

„Близки“? В смисъл, че са членували в един и същ шахклуб? Или са имали бурна любовна връзка, продължила три невероятни години?

Всъщност, да, в отговор на последния въпрос.

Устните му помръднаха и аз попитах:

— Извинявай, би ли повторил?

— Казах, че искам теб.

— Сигурен ли си, Били?

Той рязко вдигна глава.

— По дяволите, ако още веднъж ме наречеш Били, ще те фрасна. Все още съм генерал, а ти все още си тъп нещастен майор, нали така?

Хм, ето ти го стария Уилям Морисън, когото познавах и когото никога не съм понасял. Аз бях старото гадже на жена му, а, повярвайте ми, това не може да бъде основа на здраво мъжко приятелство. Всъщност и бездруго нямаше как да станем приятели, защото той наистина беше генерал, а аз майор. В армията, така да се каже, това си е сериозна пречка за социални контакти. Освен всичко останало Уилям Т. Морисън беше консервативен, болезнено амбициозен разглезен копелдак и изобщо не заслужаваше жена като Мери.