Читать «Кукловодът» онлайн - страница 5

— Не, честно, Дръмънд. Защо?

Заклевам се, просто няма как да не си паднете по човек с такова чувство за хумор. Не че си падам по него, но със сигурност го уважавам, а от време на време дори го харесвам. Работата му като председател на Военния съд може да се оприличи на поста на директора в най-голямата адвокатска фирма в света. Подчинените му адвокати, правни съветници и съдии са пръснати буквално по целия свят и се занимават с умопомрачителен брой заплетени дела и юридически задачи. В такава професия е просто задължително да си раздразнителен, припрян и арогантен. А може би само на мен така ми се струва.

Моята мъничка част от огромната му империя е едно малко, тясно специализирано звено, което се занимава с тъй наречените „черни престъпления“. Последните по никакъв начин не са свързани с цвета на кожата, а единствено и само с военни части и отделни военнослужещи, които работят по толкова дълбоко секретни мисии, че никой дори не знае за съществуването им. Те съставляват по-голяма част от армията, отколкото обикновено си мислят хората, и работата на моето звено е да се справя с юридическите им проблеми — толкова потайно, че с години не виждаме слънчева светлина.

Тази деликатност обяснява защо ние, включително и аз, работим под прякото командване на Томас Клапър. Ние сме много неприятни копелета и се гордеем с това. Неведнъж са ми казвали, че аз съм най-неприятният от всички. Не е честно, дявол да го вземе, но пък никой не ме е и питал.

Да се върнем на Клапър.

— Наистина нямам представа защо е поискал мен, господин генерал — казах му. — Но няма значение, всеки обвиняем има правото сам да избира кой да го защитава.

Интуицията ми — или по-вероятно неговото изражение — ми подсказа, че тази кратка лекция по право изобщо не му е подобрила настроението.

— Знаеш ли кои бяха хората, които току-що излязоха от кабинета ми? — попита ме той.

— Мога да предположа.

— Не, не можеш. Това беше междуведомствената работна група, която ще се опита да определи точния размер на пораженията, причинени от Морисън. Това бяха началниците на контраразузнаването от ЦРУ, ФБР, НСС, военното разузнаване, Държавния департамент и още няколко агенции, за които не бях чувал. И всичките до един ми надуха главата. Бесни са, защото един офицер от армията на САЩ е предал страната си по толкова различни начини, че дори не можеш да си ги представиш всичките. Офицер от армията, по дяволите! Генерал. Предупредиха ме, че е много желателно да не допусна нито една грешка по време на това дело.

Той направи много кратка пауза.

— Сега разбираш ли защо изпитвам резерви към твоето участие?

Кимнах. Защо да го мъча да ми обяснява?

Той дълбоко си пое въздух и каза:

— Шон, ти си добър адвокат, но този случай е прекалено деликатен. Съжалявам. Не си подходящ за него.

Ами кимнах отново, какво да правя. Всъщност бях съгласен с него по този въпрос.

На лицето му се настани малко по-приятелско изражение, а бащинската му ръка легна на рамото ми.

— Сега вземи самолета обратно и обясни на Морисън защо не можеш да го защитаваш. Кажи му да не се притеснява, ще осигурим някой от най-добрите.