Читать «Кукловодът» онлайн - страница 213

Според мен не очакваше този въпрос. За момент изглеждаше объркана. После вече не беше объркана, а само леко смутена.

— Шон, аз никога нямаше да се омъжа за теб. Съжалявам. Ние сме твърде… различни.

Тя ме потупа по бузата и си тръгна, като тихо затвори вратата зад гърба си. Аз останах вторачен в бравата. Истината е, че понякога представата ви за истината е възможно най-далеч от нея. Вземете Юриченко например. Ако го погледнете от определен ъгъл, той е чудовищно зъл човек. Но ако го погледнете съвсем малко по-отстрани, заслужава Нобелова награда за мир.

Винаги бях смятал загубата на Мери за най-трагичното събитие в живота си. Когато една жена е толкова красива, е адски трудно да я погледнеш от друг ъгъл. Просто не искаш да видиш недостатъците.

Остана ми да направя само още едно. Обадих се на няколко места, взех душ, облякох се и отидох с колата в офиса. После продължих през реката към Вашингтон, към масивната сграда на Еди. Взех асансьора до дванайсетия етаж и с облекчение видях, че там вече няма пазачи с узита. Бяха лишили Еди от номерата му. Много кофти — той живееше за тях.

Минах по същите коридори, по които бях минал преди няколко месеца. В кабинетите не работеше никой. Навсякъде бяха натрупани кашони, които явно чакаха да ги натоварят и откарат в някой секретен склад, където никой нямаше да ги види през следващите петдесет години. Цялото място приличаше на цирк, който затваря и се готви да замине за следващия град.

Шампионът седеше в заседателната зала, когато надникнах вътре.

— Добър ден, Дръмънд — каза той, като ме гледаше с любопитство и очевидно се чудеше защо бях предложил да се срещнем.

— Здрасти, Еди — ухилих се. — Малко тъпо се получи, а?

— Не по моя вина — незабавно отсече той. — Дадоха ми не когото трябваше. Те се прецакаха, не аз.

— Това е едната гледна точка, наистина. Просто исках да се отбия и да ти дам нещо за спомен.

Подхвърлих бейзболната бухалка в краката му. Беше строшена на две.

Той продължи да ругае дори след като излязох.

Разбирате ли, в живота понякога печелиш, а понякога губиш и ако не се радваш, когато печелиш, ще се побъркаш. Така или иначе, дълбоко в себе си винаги съм бил оптимист. Има и много други жени освен Мери, нали? Пък и в стомаха ми все още имаше от пържолата и омара, за които беше платило американското правителство. Освен това пак спях в собственото си легло и никой не ми крадеше одеялото.

А сега да ви питам: Имам ли право да очаквам повече?