Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 88

Той поклати глава и затвори очи. Лицето му се промени — заприлича на мървец. Сега видях колко е мършав. Каза ми:

— Да не мислиш, че съм щастлив, като стоя на мястото на съдия? Но сам Бог е бил първият инквизитор. Той разгроми въстаналите ангели. Той разгони строителите на Вавилонската кула. Той наказа Каин. Сетне Бог стовари това право и тази тегоба върху плещите на светия апостол Петър, а той я прехвърли на светите римски отци. А те я дадоха на светия отец Доминик. Сам Спасителят е изрекъл: „Който не пребъде в мене, той бива изтръгнат като вейка и ще изсъхне. А сухите вейки ги събират и ги хвърлят в огъня. И те изгарят…“

Долових в думите му вълнение, той като че ли търсеше оправдание за това, което се готвеше да стори. Дали не можех да намеря пролука в неговата броня на нетърпимост и непреклонност?

Той каза:

— Чуй думите на свети Августин. На младини той бил манихеец ще рече — богомил. Получил просветление чак на трийсет и две години. Не го знаеше, нали? Свети Августин е написал: „Бащите наказват своите деца. Бог в своето милосърдие постъпва по същия начин с хората. Да се накаже, да се изтезава еретик, значи да му бъде въздадена любов.“

Думите му бяха тържествени и искрени. Казах му:

— Значи ти ме обичаш?

Той каза:

— Ще те спася въпреки волята ти.

Казах му:

— Помня думите на кардинал Уголино ди Сени — нетърпимост, нетърпимост, нетърпимост.

Той каза:

— Това е обратната страна на същата тази любов. Опитах се да намеря присмех в изпълнената ми с горчивина уста.

Казах му:

— Любов и нетърпимост… Дай ми чаша вино, да полея тези странни думи, за да видя какво ще поникне.

Той поклати глава:

— Свърши времето на виното, дойде времето на сълзите и скърцането със зъби.

Престорих се на уплашен — което не беше трудно, тъй като мраз полази по гърба ми. Погледнах към бойницата, пред която висеше хоругва, с кучето и факлата в зъбите му. Хоругвата не закриваше напълно бойницата — виждаше се парче синьо небе. Тъй тихо беше, че чух водата, която миеше основите на кулата.

Казах на Доминиканеца:

— Меа кулпа, меа кулпа, меа максима кулпа. Разкайвам се.

Доминиканеца се изправи — готвеше се да си тръгне, да ми обърне гръб. Преди мислех, че копнее да сломи волята ми, да види как се пречупвам. Но аз бях пречупен, не бях достоен противник за него. Други щяха да изтръгват стонове от устата ми.

Той каза:

— Меа кулпа. Моя вина. Разкайвам се. Знаеш ли как ловят пиявици? Карат пленника да влезе до шия в блатото, пълно с пиявици. Те се лепят по него и смучат кръвта му. Тогава той излиза и господарите му отлепват пиявиците от тялото му, за да ги продадат. И пак го карат да влезе в блатото. И така — докато умре от изтощение, с изпита кръв. Ти си такъв пленник на злото, рицарю Анри. Ти се въргаляш в блатото на пороците си и по тебе като пиявици се лепят седемте смъртни грях и смучат душата ти. После ти излизаш на брега, просваш се в нозете на Светата църква и вопиеш: „Меа кулпа! Разкайвам се!“ И опрощението на църквата те очиства от прегрешенията ти. Но ти с отслабнала душа пак влизаш в блатото. После пак се разкайваш. Докога?