Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 117

Първите чеда на смъртта излизат от оградата и поемат към кладата. Те пеят. Господи, те пеят слова от свещеното тайно Пето евангелие на Йоан, слова от моята книга. Те казват:

— Бог ще ни облече в одежди неразрушими и ще ни наложи неувяхващи венци… Не ще има вече ни глад, ни жажда, нито ще ни жари слънчев пек. Бог ще изтрие всички сълзи от очите ни…

Свършвам. Мога да предам тези листи на всеки от Съвършените. Те всички ще се качат на кладата. И помените за Ясен, Влад и Лада ще се превърнат в дим. Тръгна ли към кладата, ще ги предам на брата си. Виждам го.

Ако прочетеш тези редове, знай, че съм се изкачил на кладата под Монсегюр.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1817

Издание:

Антон Дончев

Странният рицар на Свещената книга

ИК „Библиотека 48“, София, 1998

(Печат: „Абагар“, В. Търново)

223 с.