Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 84

— Ти си човекът, който не свали своята маска.

Единият мъж ми каза:

— Проклет да си.

Жената затвори устата му с длан. Лада каза:

— Ти си Адалгиза.

Адалгиза помълча и каза:

— Гълъбите дойдоха. Нашите братя питат къде е Свещената книга.

Помислих си, че Свещената книга стои до мене — друга, топла и жива книга, не като оная в желязната тояга. Словото живееше. Но албигойците не искаха само словото — искаха свещената реликва, до която се е докосвала ръката на апостол Йоан. Аз бях нейният пазител, аз трябваше да я върна.

Албигойците ни приютиха. На другия ден се върнаха съгледвачите им. Те казаха:

— Книгата е в доминиканския манастир, оттатък реката. Там е и доминиканският монах, който донесе смърт и разруха върху нашите домове. Той се страхува да тръгне с Свещената книга през албигойска земя. Пратил е вестител до Симон дьо Монфор да му даде войска.

Цяла нощ не спах.

На сутринта се съблякох гол и се изкъпах със студена вода. Хубаво беше да усещам тялото си. Спомням си че милвах плещите си и се удивлявах, че съм запазил мищ-ците си корави и жилави въпреки лишенията. Богомилите имаха много здраве, че плътта е сътворена от Сатаната. Всичко идеше от Бога.

Адалгиза мълчаливо ми подаде нова бяла риза. Тя не се срамуваше от голотата ми. Мълчаливо поклатих глава и навлякох дрипите си. Тогава тя опря ръце на плещите ми и това бе хубаво — имаше нежни и топли ръце. После положи двете си длани една върху друга на главата ми. Това беше богомилското „утешение“, консоламенто — най-важният жест в простото богомилско богослужение. И ми каза:

— Бог да бъде с тебе.

Лада стоеше до Адалгиза. И тя ме видя гол, както аз я видях гола в Града на мъртвите. Тя не ме докосна, само ми каза:

— Бог да бъде с тебе.

За пръв път, откак Ясен изчезна, очите й сияеха. Тя ме гледаше с почуда. Така над замразена и като че ли мъртва зимна земя най-после слиза слънчев лъч. Тя още каза:

— Ще те изпратя.

На границата на обработената от хората земя, откъдето започваше царството на неопитоменото, та вилнееха бурени, Лада попита:

— Няма ли друг изход? Казах й:

— Не.

Тогава тя се повдигна на пръсти и ме целуна по устните.

Сърцето ми пееше, докато в сенките на крайпътните дървета на гората не ме пресрещна Адалгиза. Тя ми каза:

— Наемнико, помни, че в Тулуза те чакат за книгатаата петнайсет хиляди дуката.

Тя знаеше, те знаеха за предложената от Пейре цена. Той беше успял да изпрати гълъб, преди да дойде при мене. Адалгиза каза още:

— Никой от нашите не намери ни помен, ни спомен за човек от нашите братя, който се е наричал Боян от Земен.

В оня миг не се замислих много над странните й думи. Попитах я:

— Защо ме благослови?

Тя тихо каза:

— Защото не зная дали си дявол или ангел.

И добави:

— Ти може да отиваш при Доминиканеца, за да получиш уговорената от папата цена. Но може, и аз все още вярвам. Господи, че Свещената книга те е признала за свой пазител и ти си в нейна власт. Върви — ако си предател, нека моята благословия се превърне в проклятие. Мое, на мъртвия мой съпруг и на тримата мои мъртви синове.