Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 81

Ето го и площада с черната пепел от огнището, която кипеше под струите на дъжда. Отрязаните върви — на които висяхме и аз, и Лада — сега се люлееха от вятъра, увиснали на мраморните корнизи. Приличаха на примки на бесилки, които очакват осъдените. Светкавица след светкавица озаряваха пустия площад, като сцена, от която са слезли трубадурите и жонгльорите.

Най-напред намерих щита, от който отскочи стрелата, ранила Влад. В щита стърчаха три стрели. Защо неговата отскочи? Съдба. Намерих и рогатината. Закрепих щита над главата си между два камъка, дъждът трополеше по желязото. Измъкнах Свещената книга и отново я прибрах в кухата рогатина. Там беше мястото й — в желязото, а не до топлата и мека човешка плът.

Лада стоеше под дъжда, неподвижна и безучастна като изваяние.

Поехме отново. Не познавах пътищата на тази земя, но неотклонно следях пътя на слънцето. Яздехме на запад предпазливо и бавно, защото избягвахме утъпканите пътища, и дълго оглеждахме полетата и долините от някое възвишение, преди да нагазим в тях.

6.

На третия ден от върха на горист хълм видяхме под нас да се извива безкрайна върволица от деца. Над главите им висяха в неподвижния въздух знамена с кръстове и хоругви със смачкани, прашни и отчаяни лица на светци.

Досетих се веднага. Пред нас вървяха децата кръстоносци.

Те извираха измежду хълмовете вдясно и се губеха далеч наляво в гората. Нашият хълм рязко слизаше със скалиста стена към долината, така че можехме да ги виждаме близко под себе си. Деца бяха, имаше шест-седемгодишни невръстни малчугани и пъпчиви дангалаци може би вече на петнайсет години. Момчета и момичета с конопени ризи или полуголи, всички боси, с прашни нозе и обезцветени от праха сплъстени коси. Вървяха бавно и неумолимо, изтощени до смърт, сред облаци прах и зловония, които се вдигаха до върха на хълма. Миришеше на смърт и разложение. Изглеждаха под властта на някакво навъждение, упоени от някакъв кошмар. Като че ли не бяха живи хора, а природно бедствие — поток от гъста лава или бавна лавина. Десетина деца като мравки мъкнеха огромен кръст, като от време на време го навеждаха настрани с рамената надолу, сякаш кръстът се промъкваше През невидима тясна врата.

Помислих си, че виждам кервана на робите еретици. После заскърцаха волски коли. Върху разкапана слама лежаха изтощени до смърт и болни деца. Видяхме и мъже, и жени. Както след стадата елени се мъкнат глутници вълци и чакали, както след пълчищата скакалци летят и грабливи птици, след тези деца вървяха двуноги хищници — търговци, престъпници, развратници. Не, имаше и нещастни майки и бащи, които крачеха наред с побърканите си чеда и с плачове и вайкания ги увещаваха да се върнат. Вървяха и монаси с бели, черни и сиви раса, които изповядваха, благославяха, проклинаха. Истинските, едрите зверове ги нямаше. Те чакаха децата на южните пристанища, за да ги продадат вкупом на сарацините.

Гледах с горчивина и ужас.

Ето това беше войската, която папа Инокентий успя да събере, за да я прати срещу неверниците. Той беше благословил този кръстоносен поход на новите рицари.