Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 74

Влад вилнееше между вълците. Вместо те да го гонят, той гонеше тях. Под страшния му горящ кривак се късаха пламъци, летяха искри. Косата му се вееше — и тя ли гореше? От размахването кривакът пламна целият като огнен меч.

Камък удари Влад по тила. Той се просна по очи. Въжето се отпусна, почнах да дишам.

Когато светът се проясни, видях, че Влад отново е вързан за олтара, но сега с някакви корабни вериги. Четирима мъже вдигнаха отчупена колона и я отпуснаха върху нозете на Влад. Предводителят на вълците седеше на старото си място, до него стоеше изправена игуменката. Само че преди бе превързана само едната ръка на мъжа, се га той имаше превръзка и на челото. Вълкът изръмжа възхищение и почуда:

— Ти не си поклонник на дявола, а самият дявол. Влад мълчеше утихнал, отпуснал глава на гърдите си.

Вълкът каза:

— Вдигни главата му, да гледа.

Моят изверг с въжето вдигна главата на Влад. Очите му бяха затворени.

Човек-вълк бавно се приближи към Лада. Сега и аз исках да затворя очи, но не успях.

Вълкът дълго избира мястото, за да отреже своето шарче кожа. Накрая с дълъг разрез разпори кожените дрехи на Лада от кръста до коляното. После трети, четвърти човек отрязаха парчета от кожената дреха. Лада засвети цялата гола. Тя висеше на завързаните си ръце.

Игуменката застана пред мене. Все още държеше с една ръка плаща, вдигнат пред устата си. Говореше глухо, като изпод земята:

— Къде е книгата?

Казах й:

— Не зная.

Аз бях Боян от Земен, а той не познаваше милост към земната плът. Нито към своята, нито към чуждата. До Лада с накуцване дойде старицата, която подклаждаше огъня. С ужас видях, че е млада жена, цялата в белези, с изпочупени зъби. Тя вдигна ръка. Сви пръсти и между тях блеснаха остриета. Тия стоманени нокти слязоха към лицето на Лада.

Най-после затворих очи. Но не можех да затворя ушите си. Чаках нечовешкия вик. Извика Влад — съвсем го бях забравил.

— Спрете!

Отворих очи. Всички го гледахме. Той каза:

— Ти си жена. Закълни се, че ще пуснеш Лада.

Повторих думите му на провансалски. Игуменката каза:

— Заклевам се.

Казах на Влад:

Владе, мислиш ли, че спасяваш Лада? Той ми каза: — Ти не си човек.

Наистина — човек ли беше Боян от Земен? И Влад им каза къде да намерят Свещената книга.

6.

Чакахме дълго, нощта като че ли беше безкрайна. Празен бях като спукан мех, от който виното бе изтекло. Дори не исках да се боря за живота си. Дори не исках всичко да свърши. Нищо не исках.

Двамина хора-вълци се върнаха. Те носеха желязната рогатина и я положиха в краката на главатаря си. Той измъкна нож и успя да изкърти парчето дърво, с което я бях затъкнал. Изтръска рогатината. Бавно като змия от дупката си навън се плъзна и легна върху мръсната мраморна плоча свитъкът със Свещената книга.

Влад каза:

— Освободи Лада.

Игуменката не му отговори. Тя се наведе и разчупи печатите. Книгата се разгъна като жива, сякаш разтваряше криле. Няколко пергаментни листа се разпиляха в краката ми.