Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 58

Казах й:

— Без словото на учителя Йоан нямаше да има учение.

Тя мълчеше. И аз легнах по гръб — лежах на един хълбок с лице към нея. Сега се загледах в звездите. Те избледняваха — не се съмваше, изгряваше луната.

Старицата каза:

— Чакам знака ти. Прати Лада.

Върнах се пълзешком като гъсеница. Мислех си, че сега ще разчупя черупката на своята какавида, че духът ми ще излети като пеперуда. Анри и Боян щяха да се бият като един човек — и двамата бяха бойци, и двамата искаха да спасят книгата. А Лада? Да, албигоецът искаше да спаси богомилката, но виждаше ли той жената Лада? Не знаех нищо за Боян, трябваше да гадая.

И Лада не спеше, и тя гледаше бледите звезди. Легнах до нея, тя обърна лице към мен. Дъхът й ме обгори. Казах й:

— Тази нощ ще нападнем пазачите си. Когато ти кажа, ще предизвестиш старицата.

Тя се опря на лакът. Запита ме:

— Нашите братя ще се бият?

Казах й:

— За книгата.

Събудих и Доминиканеца. Казах му да предизвести своите кумани. Той дори не проговори, само кимна с глава. Просна се по лице върху земята и го чух да шепне молитва.

Тогава дървената врата изскърца, лумнаха факли, в кошарата се изля със залитане и вопли тълпа нови пленници. Навързани бяха за вратовете по неколцина за една греда. И като изпопадаха на колене, някои взеха да се задушават. Пиратите бяха разграбили и опленили някакво селище край брега и се завърнаха с пленниците. Не можехме да се бием с толкова хора.

Но съдбата поиска моя разговор със старицата да не е отишъл напусто. На следващата нощ вратата отново се отвори.

Влезе предводителят на пиратите. Зад него вървяха двамина главорези с факли в левите ръце и голи саби в десниците. Зад тях вървеше Ясен с лютнята на Пейре, притисната до гърдите. Приличаше на човек, който върви насън. Още не бяхме легнали да спим, седяхме четиримата — аз. Лада и Влад от лявата ми страна, Доминиканеца — от дясната.

Пиратът спря пред нас. Облечен беше като за празник, с белоснежна чалма, върху която светеше златно украшение като перо от жар-птица, обляно от сиянието на скъпоценни камъни. Дрехата му преливаше от блясъци на злато и свила, на пояса носеше само гол нож — и той гореше. В червено къносаната му брада проблясваха вплетени рубини. Очите му светеха, лицето му бе одухотворено. На челото му искреше третото рубинено око.

Разбрах — идеше за Лада.

Очаквал бях този миг, повтарях си, че няма да дойде, и не отговарях на питането що ще сторя, ако дойде. Мислех си преди, когато плюех през рамо и повтарях: „Не, не!“, мислех си, че рицарят Анри може да стори някоя глупост, но еретикът Боян ще го спре със словото: „Книгата!“ Пиратът коленичи и протегна ръце. От двете му Разтворени длани кипяха и преливаха наниз бисери.

Той тържествено изрече:

— Ела.

Лада се изправи, пиратът остана на колене. Устните на Лада не трепнаха, но очите й безумно светеха. Влад се изправи до нея, тя протегна лявата си ръка, без да го погледне, и я опря в гърдите му. Той се вкамени. Аз седях неподвижно. Всички мълчахме.

Проговори Ясен. Той каза: