Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 91

— Вие сте господарят — каза съпругата. — Вие трябва да кажете.

Жосеран се подвоуми. Може би съпругата прочете мислите му по погледа му, защото безмълвно се изправи и остави лампата в ниша на стената.

— Пожелавам ви лека нощ — каза тя. — Починете си добре.

И излезе, а след себе си спусна завесата на вратата.

Жосеран погледна двете дъщери. Вече не се кикотеха.

Едната от тях, по-младата, се изправи и свали роклята си.

Той се загледа в нея удивен. На меката жълтееща светлина от светилника тя му се стори крехка като порцелан. Освен на главата й, по тялото й нямаше и едно косъмче. Чувал беше, че мохамеданските жени бръснат телата си с изострени мидени черупки.

Сестра й беше същата, но малко по-сочна. Усети как у него се надига възбуда. Чу гласът на Катрин да му шепне от мрака: Забрави всичко, Жосеран, тази нощ забрави всичко, освен мен.

Двете момичета лежаха на леглото от двете му страни. И двете изглеждаха малко изплашени.

По-голямата се осмели да разгърне ризата му.

— Господарят е силен — прошепна тя.

Той протегна ръка.

— Няма от какво да се страхувате. Ще бъда внимателен.

Изведнъж завесата на вратата се отдръпна и господарката на къщата се втурна в стаята през смях. Беше гола. Метна се отгоре му решително и поведението й щеше да го остави без ума и дума, да не беше прекарал доста време из бордеите на Генуа на път от Франция.

Домакинята уви бедрата си около него и го обърна над себе си. Съединиха се с ожесточение. Жосеран предположи, че сигурно и преди го е правила.

Двете млади жени наблюдаваха. За негов вечен срам той откри, че присъствието им в никакъв случай не съсипа представянето му.

Оскъдно осветени светци и съпътстващите ги ангели, изрисувани с груби мазки в черно и златно, се катереха по гредите на голямата черква. Икони на Девата проблясваха на пламъка от свещите, докато една старица с кафяво и беззъбо лице наливаше масло в светилниците, поставени в нишите по протежение на иззиданите с кирпич стени.

Хор от млади момчета на балкона подхвана фалцетно химн, докато дяконите в одеждите си в бледовиолетово служеха при олтара. Тамян се издигаше от металните кадилници, а чернобрадият свещеник разтвори ръце за молитва.

Несторианци, изсъска Уилям в сенките в задната част на черквата.

Нестор бил патриарх на Константинопол осемстотин години по-рано. Наред с другите заблуди, той отказал да приеме папата като свой духовен водач — поставили в изолация него самия и неговите последователи от останалия християнски свят и сектата му била принудена да бяга към Персия. Все още живееха там, покровителствани от мохамеданите, както се говореше.

Изглежда, бяха разпространили мръсната си ерес много по-далеч на изток, отколкото предполагаше който и да било в Рим. Сигурно това са християните, за които онзи Гийом Рубрукски беше съобщил, че е видял сред татарите. Това поне означаваше, че някои от тези диваци са чували Христовото име. Сега само трябваше да се поставят тези отстъпници свещеници несторианци под властта на папата и щяха да стъпят сред тези дяволски орди. Успееше ли, щеше да се превърне във велик апостол като Павел.