Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 90

След това му поднесоха сладко вино и нещо, което наричаха — а той си го преведе — сладолед. Поднесоха му това лакомство в глинено гърне и наблюдаваха през смях, как той поставя в устата си от вкусната сладост и иска още.

Жосеран ги попита как се приготвя това чудо и съпругата му обясни, че се прави от смес от масло и мляко, към което прибавят аромат. След това сместа се държи под земята в избата и се изстудява в лед, който се сече от далечните ледници и се пренася до равнината през зимните месеци.

След третата купичка Жосеран се облегна назад заситен. Тишината се проточи.

Дъщерите вече бяха махнали булата си. Забеляза, че не са неприятни за окото. Бяха кръглолики и жизнерадостни с красиви усмивки и игриви очи. Хранеха към него същото любопитство, каквото изпитваше и той към тях, така изглеждаше. Продължиха да се взират в ботушите му. Знаеше какво си мислят: жените от Изтока смятаха, че могат да преценят размера на мъжкото достойнство по големината на стъпалата му.

Най-накрая съпругата стана и с жест го подкани да я последва. Поведе го през двора към отделна къща, момичетата вървяха след него и продължаваха да се кискат в шепи. Озова се в просторна стая с водохранилище от тъмна, хладна вода в средата. Майката стоеше и чакаше.

— Какво искате? — попита я той.

— Съблечете си дрехите, моля, господарю — рече тя.

Отново пристъп на кискане.

Жосеран поклати глава. Да се съблича пред три жени ли?

Но съпругата беше настоятелна. Задърпа ризата му. След почти месец в пустинята тъканта се беше вкоравила от мръсотия и прах.

— Ще я изпера, господарю. Първо ще ви изкъпем.

Жосеран не се страхуваше от къпането, както някои негови сънародници. В Земите отвъд се къпеше често, както правеха и мохамеданите. Но правеше тоалета си насаме.

— Предпочитам да се изкъпя сам — заяви той.

— Вие сте господарят тази вечер — отвърна съпругата. — Наш дълг е да ви изкъпем.

Жосеран отстъпи.

— Щом така искате.

Махна туниката си, тесните панталони и трите жени ахнаха. Той им се усмихна неловко.

— Сред моите сънародници това не се смята за копие със значителна дължина или дебелина. Но съм поласкан, че на вас ви се струва такова.

Накараха го да застане на плочите и донесоха вода от водохранилището с дървени купи. Измиха прахта от косата и тялото му, докато се кикотеха и крякаха като кокошки, дърпаха гъстите косми по гърдите и корема му, ръчкаха го по тялото, като че е камила на пазарище. Едновременно изглеждаха отвратени и омаяни.

След като го подсушиха, съпругата му даде дълга риза, която принадлежеше на съпруга й.

Когато се върнаха в къщата, вече беше залез. Съпругата запали светилник.

— От тук — поведе го към помещенията за сън. Двете дъщери седнаха до него на леглото и дълго време не проговориха, нито помръднаха.

— Само ще стоите, така ли? — почуди се той на висок глас.