Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 9

Дипломатът Жофроа от Саргина въведе ред в срещата. Той описа последните новини от Изток и неудържимото победно напредване на татарите от последните няколко месеца.

— Въпросът, пред който сме изправени — заключи той, — е дали да се противопоставим на татарите като заплаха за собствения ни суверенитет в тези земи, или да ги приемем като съюзници в борбата ни срещу сарацините.

— Не сме ли позакъснели — обади се един от бароните, захапал смокиня. — Боемунд Антиохийски вече избърза да клекне пред тоя Хулегу като куче, което умолява за останките от трапезата.

Юг дьо Плеси, представителя на Боемунд на срещата, веднага отвърна гневно:

— Това е продиктуван от предпазливост съюз, нищо повече! В отговор на това сътрудничество Хулегу му обеща да го придружи в похода за повторното превземане на Йерусалим!

— Повторно превземане, да. А дали ще ни позволи да го задържим!

Граф Жулиен беше техен домакин тук в Акра. На Уилям му се струваше, че през повечето време се бори със съня, вместо да се бори в името Божие. Както се беше изтегнал на дивана, отправи към всички им една мазна усмивка.

— Боемунд получи, каквото искаше. Хулегу му гарантира допълнителни територии.

— Които татарите плячкосаха и изпепелиха по същия начин.

— Татарите твърдят, че техният хан е владетел на света! — провикна се друг от бароните. — Светотатство! Това е също такова оскърбление за християнската църква, каквото е присъствието на сарацините на Божи гроб!

Томас Берар, тамплиерът, се обади като глас на разума.

— Положението ни тук не е стабилно. Ако се договорим с татарите, може и да предизвикаме обрат в положението ни със сарацините.

— Как така ще се договаряме с тях? — извика един от бароните. — Да забравим какво направиха в Полша и Унгария, така ли? Само две десетилетия са минали, откакто оставиха в разруха половината християнски свят, изпепеляваха и безчестиха по пътя си почти до вратите на Виена. И как казваш да се договорим с тях? Не е ли все едно да решиш да се отървеш от нежелано куче, като си вкараш мечка в къщата!

Изброените събития се бяха случили в детството на Уилям, но беше слушал истории за тях. Татарските орди се появили изневиделица от Изток, прекосили със сеч обширни земи от Русия, оставили цели градове в пепелища и посекли десетки хиляди. Превзели Москва, Ростов и Киев, а после разбили армиите на Полша и Силезия. В битката при Лигниц отсекли по едно ухо от всеки труп и ги носели като огърлици, докато вилнеели през Унгария и Далмация.

След татарите към Европа вървяла чумата, носена от черните плъхове. По онова време се говорело, че дяволски конник се появил от самия Хадес, за да накаже онези, които не били верни на Христа. Всички в неговия роден град Аугсбург бяха потърсили убежище в църквата, изпълнени с мисълта за сетния съд.

И после пак така изведнъж, татарите изчезнали, препуснали обратно натам, откъдето дошли.

— Тези татари не са хора — говореше един от венецианците. — Изяждат пленниците си. Насилват жените, докато жертвите им не умрат, а после отсичат гърдите им да се угощават. Хранят се със змии и пият човешка кръв.