Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 7

Мургавите мохамедани с извити носове отвръщаха на погледа му изпод своите куфии, ястребовите им очи блестяха от ненавист. Почувства се омърсен от погледите им, но не и застрашен, тъй като часовите на тамплиерите стояха на пост при всеки вход и изход на града, разпознаваха се по наметалата с пришитите характерни за ордена им червени кръстове.

Числеността и безочието на езичниците го удиви. Най-много обаче го смутиха не други, ами господарите на Акра, те биха възмутили всеки християнин. Жилищата им бяха застлани с мрамор, стените — украсени с копринени килими и високи тавани. Водеха живот на пищен упадък, обида за всеки богобоязлив християнин.

Вечерта на пристигането му те дори го оскърбиха с предложение да се изкъпе.

Господарите на Акра носеха копринени роби и дори тюрбани подобно на сарацините. Съпругите им се обличаха като мюсюлманки с воали и украсени с камъни туники и широки роби, а и очите им бяха очертани и си слагаха парфюми като обикновените уличници в Дамаск.

Далеч не очакваше да попадне в такава среда при отпътуването си от Рим.

Беда след беда сполиташе свещената мисия на Земите отвъд в последните две десетилетия. Изтръгнатият преди два века по призива на папата от ръцете на неверниците Йерусалим отново беше изгубен и под властта на сарацините, завоюван от тюркските орди на служба при султан Айюб през 1244 г. Само преди десетилетие френският крал Луи IX беше взел Кръста, за да спаси Светия град от езичниците, но походът му завърши катастрофално в делтата на Нил, а самият Луи взеха в плен и го държаха за откуп.

Уилям хранеше вярата, че ще завари тези обсадени гарнизони все още в християнски ръце — Акра, Антиохия, Яфа, Сидон — да събират мощ и енергия за отвоюването на Светия град. Вместо това те май бяха погълнати най-вече от търговията, открито разменяха стоки със сарацините и поддържаха приятелски отношения с тях. Търговците от Генуа, Пиза и Венеция дори воюваха помежду си за търговските пътища.

Голямата джамия в Акра съвсем уместно беше превърната в християнска църква, но за свой ужас Уилям откри, че един от страничните параклиси е запазен за мохамеданите, та да могат и те да се молят в него. Възмущението му още повече нарасна, когато разбра, че джамията при Оксенс Уел изобщо не била превръщана в църква, мохамеданите продължавали да се молят открито в нея, но имало и християнски олтар до този на езичниците.

Градът в никакъв случай не беше отхвърлил сарацините, както беше очаквал. По улиците дори се разхождаха проститутки и продавачи на хашиш.

Той обаче беше специален пратеник на папата и не можеше да си позволи възцаряващият се тук упадък да го отклони от мисията му. А ако се съдеше по новините, които беше научил, не биваше да губи повече ни миг.

Йерусалимското кралство се управляваше от крал с помощта на Съвет, съставен от уважавани барони и духовници. Само дето от две години Съвет нямаше, тъй като в основаните от кръстоносците държави в Акра и Тир се вихреше противоборство за трона.