Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 8

Вече три години войските на татарите напредваха на запад и бяха сринали планинската цитадела на страховитите хашишини в Аламут, после бяха плячкосали Багдад, изклали десетки хиляди жители и изпълнили въздуха с такава воня от сечта, че се наложило дори на техните войници да се оттеглят от града. Сега, предвождани от своя принц Хулегу, бяха стигнали до вратите на Алепо в Сирия.

След Алепо пред тях щяха да се отворят пътищата към Светите земи.

Може би това щеше да изкара бароните на Йерусалим от ваните им.

6

Мраморната стая имаше сводести тавани и украсени с копринени килими стени. Прозорецът й гледаше към засенен двор, в средата на който бълбукаше водоскок. От другата страна имаше прекрасен изглед към зимното море. Духащият към брега бриз гонеше вълни с гребени от бяла пяна под чистото синьо небе. В Рим по това време на годината сняг покриваше елите, а водата в кладенците беше замръзнала.

Бароните лежаха нехайно отпуснати по диваните в сарацинските си роби, докато мургави жени, загърнати в коприна, с украсени със златни гривни китки и глезени, им наливаха шербет от сребърни кани. На масичките върху медни подноси имаше пъпеши и смокини, с които допълнително да се освежат. Други сарацини свиреха на тъпани и лютни в ъгъла на стаята.

Всички наблюдаваха как Уилям оглежда обстановката. С одеянията си в черно и бяло и руса коса с тонзура беше доминиканец до мозъка на костите си.

— Братко Уилям — подхвана един от мъжете, след като бяха прочетени пълномощията му от папата, — съжалявам, задето не сме готови да ви посрещнем подобаващо. Опасявам се, че не сме приготвили никакво легло с пирони, имаме само меки възглавници.

Вълни от смях заляха присъстващите.

Уилям пренебрегна подигравката. През изминалите няколко дни беше престанал да очаква друго от тази паплач независимо от благородното им потекло. Огледа многобройното събрание: графове, конетабли, дипломати и барони, шепа венециански търговци — голямата част от тях контета и содомити, — както и патриархът на Йерусалим, Рейналд.

Купища бижута и безделие. Само едно трезво присъствие, това на Томас Берар, англичанин, Велик майстор на рицарите тамплиери. Той водеше със себе си свита от десет войници, открояващи се с белите си наметки и типичните червени кръстове вляво на гърдите, които чакаха в мълчаливо, но злокобно присъствие до вратата. Косите им бяха ниско остригани и носеха бради, за разлика от дългите коси и гладко избръснатите лица на останалите благородници.

Тамплиерите бяха най-добрите войници в християнския свят. За разлика от другите рицари и лордове, те не дължаха вярност на никой крал и отговаряха само пред папата. Но тъй като службата в Ордена обещаваше опрощаване на всички грехове, в средите на тамплиерите намираха място изнасилвачи, еретици и дори такива, посягали на човешки живот.

Бунтари и убийци! Уилям им нямаше никаква вяра.

Най-вече на онзи великан с кестенявата брада, облегнал се нехайно на стената, по лицето му играеше усмивка на откровено забавление. Уилям начаса го възненавидя.