Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 63

— Какво е това? — промърмори Жосеран.

— Такъв е обичаят — обясни Хутлун. — В долината оставяме мъртвите си на червеите. Във високите проходи ги оставят на боговете си.

Уилям се прекръсти.

— Езичници — плю той.

Видяха още два трупа в различна степен на разлагане. А на следващия ден, докато вървяха през тясно дефиле под надвиснала черна, пропукана от леда, скала, Жосеран чу шум от свличаща се маса и извика тревожно, реши, че е камък. Зад него нещо се стовари върху рамото на Уилям с порой от дребни камъчета. Приличаше на гигантски черен паяк. Отецът изкрещя, конят му се уплаши, подхлъзна се на сипея и малко остана да го хвърли.

Жосеран, който беше най-близо до него, обърна Късмет в тесния проход, сграбчи юздите на кобилата и я успокои.

Уилям гледаше вторачено прогнилия къс, паднал върху него от скрития от погледа му труп двайсет стъпки по-нагоре.

— Ето ти я, братко Уилям — заяви му Жосеран, — ръката Божия.

Екотът от гръмовния му смях се понесе из безлюдната планинска пътека.

36

Жосеран извърна лице към студеното слънце. Руините се издигаха над тях в мрачно спокойствие. Крепостта беше разрушена от вековете, останали бяха само няколко рушащи се стени от кирпичени тухли високо горе на зъберите, свидетелство за някогашното й предназначение. Жосеран се почуди на самотните мъже, които някога са били войници тук.

Хутлун дръпна юздите на коня си до него.

— Какво е това място? — попита я той.

— Казват й Кулата на слънцето — отговори му тя.

Поведе коня си през пролома. Жосеран я последва. Пътеката изчезваше в черната сянка на скалата.

— Легендата казва, че преди много години велик хан уговорил дъщеря му да се омъжи за принц, който живеел от другата страна на тези планини. Тук върлували разбойници и пътят бил несигурен. Затова я довели до кулата със свитата й от прислужници. В двата края на пролома поставили стражи на коне, докато чакали принцът да пристигне с хората си, които да я преведат през останалата част от пътя. Когато най-накрая дошъл да я поиска, открил, че принцесата вече има дете.

— Стражите ли? — попита Жосеран.

— Сигурно.

— Какво се е случило с нея?

— Изправили прислужниците пред хана и те се заклели, че никой мъж не е докосвал принцесата и че всеки ден по пладне бог се спускал от небето на кон, за да легне с нея. Заявили, че детето принадлежи на Слънцето.

— И ханът повярвал ли на историята?

— Ти не вярваш ли, че един бог може да легне с жена и да й остави семето си?

Жосеран се разсмя.

— Знам само един начин, по който може да се правят деца.

Но после се замисли за собствената си вяра и смехът му замря на устните. Не вярвам ли и аз самият в подобна легенда, запита се той, не е ли това основополагащият камък на вярата ми? Той смутено погледна назад към кулата и после към Уилям. Колкото повече пътувам из тези варварски земи, толкова забравям кой съм. Може да се изгубя и никога да не намеря пътя към християнския свят отново.