Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 201

— Лично Арик Буке сложи Алгу на трона на Бухара. И според желанието на великия ни хан изпратих делегация да поиска дял от неговите данъци, за да купим на хаганската войска провизии за битката срещу предателя Хубилай. И какво прави той? Казва, че ще плати своя дял в благородни метали и дава заповед да залеят с разтопено злато пратениците ни.

Кайду беше в юртата си, синовете му бяха отдясно, любимата му жена и дъщеря му Хутлун — отляво. Син дим се носеше лениво от огнището през дупката в покрива.

— Трябва да се оттеглим по-нагоре в планините — каза Текудай. — Алгу има сто и петдесет хиляди войници зад гърба си.

— Да се оттеглим? — измърмори Каиду. Обърна се към Джерел. — Ти съгласен ли си с брат ти?

Джерел не можа да отговори, защото Хутлун не се сдържа.

— Побегнем ли сега, вечно ще бягаме и никога повече няма да видим полята и пасищата си!

— И какво да правим?

— Не можем да победим Алгу на бойното поле. Но можем да ударим, когато най-малко очаква и да се скрием в планините, преди да успее да отвърне на удара. Щом ни обърне гръб, пак ще ударим. Няма да му оставяме и миг спокойствие. Ще му вземем силите, както вълк взима силите на мечка, ще го хапем по петите луна след луна, година след година, докато го осакатим и омаломощим. Един ден, когато сме събрали и други вълци като нас самите, ще го повалим.

Кайду се усмихна. Дъщеря му, воинът, шаманът; Чингис хан, прероден в тялото на кобила. Духовете си бяха поиграли с него в този живот и бяха направили най-добрия му син жена.

Замисли се за момент. Най-накрая рече:

— Съгласен съм с Хутлун. На природата ми по-подхожда да съм вълк, а не овца. Ала първо трябва да потърсим мъдростта на боговете, за да разберем техните желания. Хутлун, трябва да се срещнеш с духовете и да вземеш от тях съвет. Едва тогава ще вземем решение.

123

Кашгар

Минаха през обкована с желязо врата, през тесен двор, ограден със стени, по чиято тухлена зидария се катереха рози, под свод с потрошен куфически фриз, гроздово зелено върху бяло. Най-накрая нагоре по тесни, изронени от вековете стъпала към кулата.

Странна делегация вървеше през тъмния ходник на западната отбранителна кула. Татарският офицер със златокрилия си шлем ги водеше, следваше го мъж с жълтеникаво лице и черна роба с качулка, а зад него брадясал великан в дел и здрави татарски ботуши. На върха на кулата спряха пред една от стаите. Ято китайски придворни дами излетяха навън през резбованата орехова врата с приведени глави.

Уилям дръпна Жосеран настрана.

— Какво трябва да направя? — простена той. — Не мога да се моля за езичница!

— Тогава се помоли за човешка душа в беда.

— Онова, което ме молиш, е невъзможно!

— Ще нанесеш смъртна обида на спътниците ни, като им откажеш, така ли? Прави каквото щеш и се надявай на най-доброто, защото според мен резултатът ще е все същият.

— Той какво разправя? — лавна Сартак.

— Опасява си да не ви разочарова.