Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 199

Дървените порти на крепостта се отвориха и предните части влязоха в редица по един. Зад тях върху задната част на каруца се полюляваше позлатената носилка с принцесата, следвана от още две покрити каруци, в които бяха придворните й. Когато влязоха в крепостта и вече бяха в безопасност, жените слязоха и се струпаха около принцесата. Той веднага долови, че нещо не е наред.

Няколко мига по-късно видя войници да отнасят на носилка принцеса Мяо-йен през двора.

Замисли се за крехкото създание, с което се беше разхождал из Градината на ободряващата пролет. Порцелановата й хубост нямаше как да издържи на тежките изпитания на пътуването през пустинята. Безмълвно се помоли за нея на милостивия Бог, ако такъв изобщо съществуваше.

121

Според режима си ставаше за утриня с Уилям, закусваше пилаф и после тренираше борба с Ядосания. Татарите много обичаха борбата и много ги биваше да се борят. Жосеран се превърна в ученик, жадуващ да я усвои. Упражненията му помагаха да възвърне силата на раненото си рамо. Все още не беше успял да надвие противника си, но поне вече по-рядко го поваляха.

Всяка сутрин се упражняваха на медана, но след дузина падания вдигаше ръце, за да покаже, че се предава. Ала беше решен един ден да победи.

Ядосания — Жосеран беше научил, че истинското му име е Йесун — беше нисък, набит и кривокрак, както мнозина от татарите. Повечето от тях се бяха научили да яздят още преди да проходят и костите на краката им бяха израснали така, че да съвпадат с формата на гърба на коня. Тялото на Ядосания беше по-скоро затлъстяващо, отколкото мускулесто, но когато нападаше, като да го лашкаше биче. Бореше се с голи гърди, тялото му лъщеше от пот и Жосеран все едно се опитваше да улови мазно прасе.

Ядосания му беше показал много хватки и как да се измъква от тях, но тук не ставаше дума само да се усвоят хватките, изкуството на борбата се състоеше в съчетаването на най-различни движения в бъркотия от ръце и крака, да се надвие противникът едновременно с бързина, груба сила и увереност на бияч.

Един следобед най-накрая успя да го хвърли; за миг извади Ядосания от равновесие и го просна по гръб в прахоляка с разпъваща гръбнака сила. Жосеран се изненада толкова, колкото и противникът му от това развитие и се поколеба дали да продължи към победата. Преди да успее да го прикове към земята, Ядосания вдигна ръка с изкривено от болка лице.

— Чакай — едва си поемаше дъх. — Гърбът ми!

— Заболя ли те?

— Потроши ми гърба!

Жосеран се поколеба. С едно движение Ядосания изрита подкосяващо краката му и Жосеран се озова на свой ред по гръб с поглед в небето и въздух, изкаран от дробовете. Ядосания скочи отгоре му, преметна го и постави коляно върху задните му части. Сложи ръце от двете страни на главата му и я изви. Жосеран чу как мускулите пращят.

Ядосания избухна гръмогласно в победоносен смях.