Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 110

Жосеран пет пари не даваше кой от хановете им ще надделее, но пред тях двамата с Уилям се появяваше дилема; ако успеят да се спогодят с Хубилай, каква полза от споразумението им имаше, ако не се договореха и с другия? А и как би могъл да се прибере в Акра без помощта на Кайду и неговите хора, които пазеха Пътя на коприната и препречваха пътя им? Като войници тези мъже бяха по-добре въоръжени от отрядите на Кайду. Освен лък и три дървени колчана със стрели, всеки от тях носеше железен боздуган или бойна секира на бедрото си, както и привързана към лявата му ръка кама.

— За какво служи? — попита го Жосеран и посочи копринения плат, който Сартак носеше под направената си от плочки ризница. — Там, откъдето идвам, само жените и императорите носят коприна.

— За защита — обясни Сартак. — Коприната е силна — той дръпна единия ъгъл на плата. — Няма да се разкъса, така че дори някоя стрела да пробие бронята ми, коприната ще се увие около острието на стрелата и ще се усуче здраво около нея. Стрелата се вади по-лесно, а раната не се разширява повече.

— Трябва да си намеря и аз една — заяви Жосеран.

— Ще видя какво мога да направя за теб, Варварино. Но ако се гласиш да се биеш срещу нас, ще ти трябва цял топ коприна!

64

— Нефритената порта — обяви Сартак.

От едната страна зелените фронтони на крепостта се издигаха на фона на покритите със сняг планини Килиан. Триъгълни знамена в изумрудено и бяло плющяха на дръжките си по стените. От другата страна се издигаше поредица от черни хълмове, които техните спътници нарекоха Конската грива.

Пияницата посочи развалините на стената, която китайците издигнали между техните земи и степите, за да се защитят от предците на Чингис хан.

— Сам съди колко полза са видели от нея — изсмя се той.

В далечината съгледаха поля и тополови горички.

— От тук — рече Сартак — равнината се стеснява до долина, която минава между Килиан Шан и Конската грива. Тук се сбогуваме с Такламакан.

И плю в пясъка.

Жосеран преведе думите му на Уилям.

— Оцеляхме благодарение на Бога — отговори монахът.

Жосеран кимна.

— И къде казва, че сме сега?

— Нарича това място Средното царство. Мисля, че сме се запътили към Катай, където започва Пътят на коприната.

Уилям се беше възстановил от удара при отвличането и изглеждаше незасегнат от обрата в съдбата им. Посочи сивеещите на цвят храмове и барабанни кули на идолопоклонниците, които се издигаха над ъгловатия и мрачен град под тях.

— Тук ни чака много работа — обяви Уилям. — С твоя помощ ще донеса словото Божие на тези хора. Съветвам те да ми помогнеш. Ние сме част от огромен замисъл.

— Ще изпълня дълга си, както намеря за угодно — отговори му Жосеран и пришпори коня си надолу по склона след Сартак и татарите, взели ги в плен.

Хартиени дарове горяха в медна купа. Бог с бадемовидни очи, чиято черна брада се спускаше по позлатена ризница, им се озъби на ъгъла на помещението. В краката му лежаха дарове от плодове и цветя.