Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 112

— Той е старец, братко Уилям. Май е много да му кажем всичко това наведнъж.

— Направи, каквото поисках.

Дълъг разговор. Уилям наблюдаваше лицето на стария монах за някакъв знак, по който би разпознал, че старецът разбира какво му се говори. Най-накрая изгуби търпение.

— Какво отговори?

— Зададе ми много въпроси за Ада. Опитах се да му го опиша, колкото може по-добре.

Уилям стисна челюст. Сега пък тамплиерът се вземаше за теолог!

— Най-добре ще е да ми предаваш всички подобни въпроси. Не си обучен да говориш за Ада, нямаш и никаква власт да го правиш. Все още нямаш поне — добави той с кисела усмивка.

— Аз определям до колко и за какво съм обучен, братко Уилям.

— Какво те попита?

— Изглежда много се заинтересува от Ада като място и поиска да разбере дали прилича на Такламакан.

— Кажи му, че не принадлежи на този свят. Това място е запазено за душите на прокълнатите.

Жосеран се намръщи.

— Това му казах. А той отговори, че вече вярва в Ада.

Уилям се обнадежди.

— Според него този свят е голяма част от мястото, за което говориш — продължи Жосеран. — Наблюдавал е как собствения му баща умира в агония от чума, видял е майка си изнасилена и съсечена от войниците на Чингис хан, той самият е бил принуден да стои наблизо, докато прерязват гърлата на братята и сестрите му. Любопитен е да научи какво според теб Дяволът може да направи, за да го уплаши.

— Кажи му, че тук е заложено безсмъртието на душата му. Не бива да се държи лекомислено.

— Уверявам те, че изобщо не е лекомислен.

— Кажи му, че Дяволът е десет пъти по-лош от Чингис хан.

Жосеран отново подхвана разговор със стареца. Уилям съжали, че няма дарбата за езици, която Бог, в своята мъдрост, беше дал на този тамплиер.

Жосеран най-накрая се обърна към него.

— Каза, че ако според теб Дяволът е десет пъти по-лош от Чингис хан, нищо не знаеш за Чингис хан.

— Ама той не се ли стреми към вечността? — попита Уилям.

Жосеран предаде въпроса.

— Не се стреми — отговори Жосеран.

Уилям не можа да повярва на ушите си.

— Каза, че от много години страда от подагра, а това е болка, която няма равна. Лекарите му казали, че единственият лек е смъртта. Казва също, че изпитва болки и в двете колена и единственият начин да издържи на тях е, като постоянно си напомня, че скоро повече няма да страда. — Жосеран се поколеба. — Освен това е любопитен защо самият ти искаш да живееш вечно, когато имаш лоша кожа и толкова противен дъх.

Уилям усети как кръвта се отдръпва от лицето му. Тези варвари вече го обиждаха. А той беше дошъл тук, за да им донесе спасението! За миг онемя от яд.

В това време старецът се приведе напред и прошепна още нещо.

— Сега какво казва? Нови обиди ли?

— Твърди, че няма бог, който да може да дари безсмъртие на плътта. Огледай се, каза той. Снегът се топи, листата падат от дърветата, цветята увяхват, всичко отминава с времето си. Раят не може да гарантира непрекъснат живот на нищо, защо тогава да го търсим? Империите се издигат и се рушат; дори Чингис хан не е живял вечно.

— Трябва да му разкажеш историята на нашия Господ Исус Христос…