Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 239

Те зашаваха наоколо, накрая спирайки се върху Дийкън. Миг по-късно Мин го избута и впери поглед в лика на приятелката си. Преди момичето да е успяло да изрече нещо, бе облизано от грапав език. Сетне Мин нежно постави главата си върху гърдите й. Магьосницата я почеса.

— Добре ли… — започна да пита Дийкън.

— Погрижи се за останалите — прекъсна го Миранда.

Дийкън кимна и се извърна към Айви. Сходно приложение на магия свести и нея. Тя приседна, огледа се, сетне се взря в младежа.

— Успяхме ли? — завалено изрече тя.

— Разбира се — отвърна сивият маг.

— О, добре… аз пак ще спя — проломоти тя, лягайки обратно на земята.

— Със сигурност си си го заслужила — рече Дийкън.

Накрая се извърна към Етер. Това можеше да се окаже предизвикателство. Формолеещата лежеше вдървено, красотата й бе скована във форма от същия кристал, който се съдържаше в жезъла. Зачуди се как да отмени подобна трансформация. Запознат бе с редица заклинания, които възвръщаха нормалната форма, но за създание като Етер всяка бе еднакво нормална. Обмисли възможностите, накрая се приведе, докосна я по рамото и вля малко от силата си. Формата се раздвижи и бавно започна да се превръща в плът. Дийкън гордо се усмихна.

— Къде е Лейн? — попита Миранда, докато Мин й помагаше да се изправи на крака.

Отговорът дойде под формата на печален поглед. Мин отиде до ръба на издатъка и се взря надолу към някогашния склон. Недалеч, носеща се над зеещата пропаст, стоеше част от скала. В камъка бе забоден меч, Лейновият меч. Край него, прогорени в скалите, се виждаха две следи от стъпки. Черна сянка оформяше силует около меча. Като се изключат няколко ивици плат и капки кръв, това бе всичко, останало от асасина и последната му цел.

— Не може да бъде… — прошепна Етер.

— Не е, нали? — каза Айви, потривайки очи, взирайки се невярващо в доказателството. — Както… както преди. Когато Миранда умря… нали? Той… той ще се върне, нали?!

— Не… не, той… — заекна Етер, задавена от поредна нова емоция. Мъка.

— Съдбата направи своя избор. Животът на Лейн в замяна на света ни — тъжно изрече Миранда, утешавайки Мин с ръка на врата. — Започна живота си мразен. Стореното през пътя му доведе до заслужаването на неприязънта, превръщайки го в това, за което го смяташе светът. В смъртта си намери изкупление. В смъртта си бе истински герой.

Оставащите Избрани се настаниха върху Мин и драконът бавно закрачи, вземайки каменната форма на Мирандиния баща, преди да се издигне във въздуха.

Известно време Етер остана на мястото, вперила болезнен поглед в меча. Стоеше застинала. През цялото си съществуване винаги притежаваше контрол върху формата, тялото и душата си. Стига да разполага със силата, ако желаеше да стори нещо, щеше да го стори. Ако не искаше, не го правеше. Разсичаше я болка, по-осезаема от всичко, което бе изпитвала досега — и не можеше да я измести настрана. Мисли за всички изречени и неизречени неща се носеха из ума й. Нежелани и в същото време скъпи спомени изникваха. Когато най-накрая успя да откъсне очи, по бузата й се стичаше сълза. Не посегна да я избърше.