Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 241

Сега бе застанал пред подиума, държейки пергамент в ръка. На него бе изписан подробен списък титли и инструкции.

— Моля за тишина — рече той. — Ще обявя тазвечерните почетни гости.

Разговорите затихнаха до развълнуван шепот.

— Представям героинята от Битката при Верил, закрилницата на кралството, великия елементал Етер.

Разнесоха се учтиви аплодисменти. Етер бе позната единствено като име на една от участвалите в битката, но не бе виждана оттогава. Ако не беше закрилнишката й титла — чест, по-голяма от рицарско звание и непосредствено под кралската чест, надали би получила някаква реакция. Метаморфът се отправи към подиума и хладно огледа присъстващите. След като ги прецени, промени роклята си, превръщайки я в шедьовър, засенчил предоставеното от най-добрите благородници. Това породи вълна впечатлен шепот и нови, по-искрени аплодисменти. Настани се край ръба на подиума.

— Представям героинята от Битката при Верил, закрилница на кралството, кралски поет, композитор и художник, Айви — обяви Кройдън.

Тълпата утихна почти до пълна тишина, прекъсвана единствено от рядкото нервно ръкопляскане. Бяха положени огромни усилия, за да се впише. Роклята й бе изработена специално, лишена от конкуренция в цялата зала, може би, с изключение на одеждата на Етер. Крачеше с грация и достойнство. Но недоверието към вида й бе дълбоко вкоренено. На героичните й усилия в най-добрия случай се гледаше като на доказателство за въздигнатостта на останалите, успели да извлекат подобно постижение дори от малтроп. Но въпреки всичко това, Айви се движеше към подиума с широка усмивка. Ако имаше нещо, което научи в изминалите месеци, то бе, че обществото би могло още да я мрази, но индивидите биваха спечелвани лесно. Беше само въпрос на време и търпение да бъде приета не по-различно от останалите. Само трябваше да положи усилия. Докато сядаше, усмивката й бе леко пакостлива.

— Нямаше как да не забележа, че твоята титла е по-дълга от моята — каза Етер, докато Айви се настаняваше край нея.

— Това е, защото съм по-талантлива от теб — отвърна Айви.

— Със сигурност не си п…

— Шшт. Сега ще стане забавно — отвърна придворната поетеса, гледайки как Кройдън преглъща мъчително.

— Представям — рече той — героинята от Битката при Верил, закрилницата на кралството, Мин.

Разпозналите името ахнаха. Миг по-късно се разнесоха сподавените викове на онези, които не бяха.