Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 238

* * *

Фактът, че Дийкън бе застанал пред голяма група хора, помагайки на Кая да ги успокои и да ги увери, че най-лошото вече е отминало, изобщо не впечатли Мин, когато тя пристигна в столицата. Стрелна се към него, сграбчи го и полетя обратно към бойното поле.

— Мин! Прекрасно е да те видя! Толкова се радвам, че си оцеляла… макар че може да си увредила репутацията ми сред местните.

За момент се опита да се качи на гърба й, но бързо стана ясно, че е взето решение да пътува единствено в ноктите й.

* * *

Бледото сияние на зората вече обагряше източния край на небето. Очите на Дийкън се разтвориха широко при вида на бойното поле. Зееше огромна пропаст с що-годе сърцевидна форма. Не се виждаше никакво дъно, само безкрайна чернота. Ръбовете й бяха гладки, сякаш изсечени с голяма грижливост — и все пак това не бе най-удивителната гледка. Тази чест беше запазена за това, което се намираше вътре в бездната. Цяла галактика островчета. Някои стояха неподвижни. Други се носеха като айсберги. Големината им варираше от такива с размера на карета до подобна, с диаметър стотици крачки. Не се държаха на нищо. Още по-странна бе разновидността им.

Много от тях бяха съставени от същата заледена сива скала, изграждаща околния пейзаж, отчупили се и плувайки сами из въздуха. Останалите представляваха цял спектър невъзможност. Великолепни гори с дървета, които не би трябвало да виреят на този климат. Парчета земя, превърнали се в злато и сребро. Един остров се перчеше с извираща от нищото река, изливайки я отвисоко в голямо езеро, което блажено набръчкваше повърхността си, без да се интересува, че си няма брегове. Гъстите храсталаци върху някои от по-големите острови шумоляха от движението на създания, които никой свят не бе съзирал.

Към центъра на морето от невероятност бе вдадена недокосната ивица земя. В самия й край, лежащи неподвижно край мистичен кръг, се намираха телата на трима от Избраните.

Мин се приземи и пусна Дийкън. Магьосникът се изправи на крака, все още замаян от полета и се приближи към тях. Миранда, Айви и Етер бяха в безсъзнание, но живи. В центъра на кръга бе забит жезълът на Дезмър. Някога представляваше изящно, изправено и почти съвършено произведение на изкуството, но сега бе свит и овъглен като стар корен, живително, кристалът на Дийкън и този, който полуелфът бе предоставил, бяха оцелели страховитото изпитание, на което несъмнено са били подложени. Изваждането на тояжката от земята се оказа трудно, тъй като долната част се бе сляла с центъра на кръга, понастоящем приел леко лъскав вид. Накрая успя да го издърпа и въздъхна облекчено от прилива яснота, разлял се из ума му.

Няколко слова и мисли накараха Миранда да отвори очи.