Читать «На ръба на гроба» онлайн - страница 3

Боунс ме пусна, извъртя се и прелетя през помещението към Ник, който се опита да грабне друг заложник, но не успя. Боунс се стовари върху него с такава сила, че двамата пробиха стената. Прескачайки хората се втурнах след тях, тъкмо навреме, за да видя как Боунс заби и завъртя ножа си в гърдите на Ник.

Отдъхнах си. Забитото в сърцето сребро означаваше смърт за Ник и за всеки друг вампир.

Боунс завъртя ножа още веднъж, после измъкна острието и вдигна искрящите си очи към мен.

— Кървиш — каза той със сгърчено от безпокойство лице.

Пипнах бузата си, където ме бе одрал нечий колан или обувка, или нещо друго, когато Ник бе използвал хората като жива преграда, за да ме забави.

— Ти си прострелян, а се притесняваш за някаква драскотина по мен?

Боунс прекоси помещението и докосна лицето ми.

— Аз ще оздравея незабавно, любима. Но ти не можеш.

Макар да знаех, че това, което казва, е вярно, не можах да се сдържа да не опипам гърба му, за да се уверя, че кожата му е гладка и няма разкъсана от куршумите плът.

— Като стана дума за това, тук има десетки ранени хора, които трябва да излекуваш. Можеш да се занимаеш с моята драскотина по-късно.

Боунс пренебрегна казаното от мен, прокара палеца си по единия си кучешки зъб и със срязаното място първо докосна бузата ми, после устните ми.

— Ти винаги си на първо място за мен, Котенце.

Никой друг не ме наричаше така. За майка ми бях Катрин. Екипът ми ме наричаше Кат. За света на неживите бях Червенокосият жътвар.

Облизах кръвта, знаейки, че е безсмислено да споря с него. Освен това винаги се чувствах по този начин, когато ставаше дума за Боунс.

— Добре — казах, като вече не чувствах парене на бузата си. — Хайде да приключваме с това.

Девойката, която Ник бе запратил към един от моите хора, лежеше наблизо. Боунс докосна очите й, видя, че не е ранена и продължи нататък.

— Това е… той не е… — изломоти тя, като видя кучешките му зъби и искрящите му зелени очи.

Потупах я по рамото.

— Не се притеснявай. След десет минути няма да си спомняш нищо.

— Но какво…?

Игнорирах останалата част от пелтеченето й и започнах да проверявам другите хора. Слава богу, както изглеждаше, никой друг, освен Ник, не беше убит. Боунс бе излекувал другата девойка, взета за заложник. Сега на гърдите й се виждаше само едно кърваво петно и дупка в блузата, където преди малко бе забит моят нож. Бяхме извадили късмет.

— Докладвай за щетите — казах на Купър, коленичил до един от посетителите, който бе хвърлен към мен.

— Не е толкова зле, шефе. Множество фрактури, ожулвания, натъртвания. С една дума — обичайното.

Гледах как Боунс си проправя път между ранените, за да накара онези, които бяха в тежко състояние, да погълнат няколко капки от кръвта му. Нямаше по-лековито нещо от вампирската кръв.

— Още един „Код червено“ — отбеляза Хуан, един от моите капитани. Той посочи към бъбривия вампир в отсрещния край на помещението, който бе задържан от Дейв — другият капитан на нашия екип. Дейв беше гул, което означаваше, че има нужната сила да удържи мятащия се вампир. Никой от хората в моя екип не можеше да го направи.