Читать «На ръба на гроба» онлайн - страница 5

Боунс се засмя мрачно. Знаеше от личен опит колко неприятен бе нашият транспорт за вампири.

— Ако лъже, това ще е най-малката му грижа.

Купър дойде при нас.

— Шефе, капсулата е готова.

— Напъхай го в нея и го завържи. Хайде да приключваме тук колкото се може по-бързо.

Заместник-командирът на екипа Тейт Брадли влезе в клуба. Тъмносините му очи огледаха помещението, търсейки ме.

— Кат, това е третият път, в който те разпознават.

Сякаш не го знаех.

— Просто трябва да измислим по-добра маскировка. И то бързо, преди операцията през следващата седмица.

Тонът ми не успя да разубеди Тейт.

— Целият този риск най-накрая ще те убие. Един ден някой ще те познае и просто ще извади шибания си пистолет, вместо да ти предложи питие. Става твърде опасно, дори и по твоите стандарти.

— Не ми казвай какво да правя, Тейт. Аз съм командващият, така че не се дръж с мен като Татко Мечок.

— Знаеш, че чувствата ми към теб не са бащински.

Преди да успея да мигна, Боунс бе стиснал за гърлото Тейт, а краката му се поклащаха високо над земята. Бях толкова ядосана от коментара на моя заместник, че ми отне минута, преди да кажа на Боунс да го пусне. Ако не познавах Тейт от няколко години, щях сама да го удуша, задето продължаваше да предизвиква Боунс заради мен. Вместо да рита или да се съпротивлява, заместникът ми направи гримаса, приличаща на усмивка.

— Какво ще направиш, Пазителю на криптата? — изхъхри той. — Ще ме убиеш ли?

— Пусни го, Боунс. Имаме по-сериозни проблеми от неговото държане — продължих аз. — Трябва да приключим тук, да проверим родословието на Бърни, да докладваме на Дон, а след това да се приберем у дома. Хайде, минава полунощ.

— Някой ден ще достигнеш границата на търпението ми — изръмжа Боунс, като пусна Тейт на земята.

Хвърлих предупредителен поглед на заместника ми. Притеснявах се, че някой ден наистина ще прекали. Той бе мой приятел и държах на него, но чувствата му към мен бяха от съвсем различно естество. И никак не ми помагаше, защото напоследък изглеждаше решен да показва тези чувства, особено в присъствието на Боунс. Беше като да размахваш червена кърпа пред бик. Вампирите не се славеха със склонност да делят притежанието си. Досега бях успявала да предотвратя избухването на истинска битка между тях, но знаех, че ако някой ден Тейт наистина накара Боунс да излезе от кожата си, нямаше да живее достатъчно дълго, за да съжали за това.

— Сенатор Томпсън ще бъде доволен, че убиецът на дъщеря му е наказан — каза по-късно моят чичо и шеф Дон Уилямс, когато всички ние седяхме в кабинета му. — Кат, чух, че отново са те разпознали. Това се случва за трети път.

— Имам идея — предложих аз. — Може ти, Тейт и Хуан да се подредите в редица и едновременно да изкрещите това от покрива. Знам, че е за трети шибан път, Дон!

Езикът ми не го смути. През първите двайсет и две години от живота ми Дон не бе присъствал в него, но през последните пет заемаше централно място на първия ред. Допреди няколко месеца дори нямах представа, че сме роднини. Беше крил семейната ни връзка от мен, защото не искаше да знам, че вампирът, който според слуховете бе изнасилил майка ми, му е брат.