Читать «На ръба на гроба» онлайн
Джанин Фрост
Джанин Фрост
На ръба на гроба
Благодарности
Преди всичко искам да благодаря на Бог. Никой друг няма търпението да изслушва безкрайните ми страхове, оплаквания и идеи, и то без да ме натоварва със сметки за успокояващи лекарства.
Моите най-искрени благодарности и на моята редакторка Ерика Тсанг за нейната подкрепа по време на писането на този роман и за големия й ентусиазъм.
Изразът „за всяко нещо са нужни хора“ важи и за книгите, затова дължа огромна благодарност на Томас Егнър за поредната прекрасна корица, на Бъзи Портър за популяризирането на моите книги, на Кари Ферон, Лиат Стелик, Изи Сога, Карън Дейви и останалите от всеотдайния колектив на издателство „Ейвън Букс“/ „Харпър Колинс“ за всичко, дори и за нещата, които вероятно не подозирам, че са направили за мен.
Благодаря на Мелиса Мар, Илона Андрюс и Тейт Шокър за техните безценни съвети как историята да стане по-интересна. Освен това дължа благодарност на Тейт Шокър, Ерин Хорн и Марси Фънъдърбърк за упоритата им работа по моя фен сайт. Дами, вие сте страхотни!
На почитателите на „Среднощен ловец“ искам да кажа, че тяхната подкрепа за тази поредица е невероятна. Благодаря ви много! Без вас нямаше да постигна нищо.
Изказвам своята признателност и на съпруга ми, родителите и семейството ми. Вашата подкрепа ми дава разсъдливостта да пиша и лудостта за нови творчески идеи. (Просто се шегувам. Може би.) Благодаря отново на Мелиса Мар, защото по лъкатушещите пътища най-добре се пътува с приятели.
Глава 1
Мъжът се усмихна и аз задържах погледа си на лицето му. Очите му имаха прекрасен светлосин цвят, който ми напомни за сибирско хъски, само че индивидът, които седеше до мен, не беше животно. Разбира се, не беше и човек.
— Трябва да тръгвам, Ник — казах аз. — Благодаря за питиетата.
Той погали ръката ми.
— Пийни още едно. Позволи ми да се порадвам още малко на красивото ти лице.
Едва потиснах смеха си. Какъв лъжец! Ако толкова харесваше лицето ми, очите му нямаше да са залепнали върху деколтето ми.
— Добре. Барман…
— Нека да позная. — Високият глас дойде от другия край на бара. Едно непознато лице се ухили срещу мен. — Джин с тоник, нали Жътварю?
Мамка му.
Ник застина. После направи това, от което се опасявах — побягна.
— Код червено! — извиках, втурвайки се след бягащата фигура. Облечени в черно тежковъоръжени мъже нахлуха в бара, изблъсквайки настрани посетителите.
Докато го преследвах, Ник запращаше по мен изпречилите се по пътя му хора. Крещящи, размахващи ръце тела ме блъскаха, правейки още по-трудни опитите ми да ги хвана и същевременно да метна сребърен нож право в сърцето на Ник. Един от ножовете ми се заби в гърдите му, но твърде далеч от сърцето. Въпреки това не можех просто да оставя тези хора да осеят пода като боклук. Ник може и да мислеше за тях по този начин, но не и аз.
Моят екип се разгърна, завардвайки всички изходи, като се мъчеше да избута от пътя си останалите посетители.
Ник стигна до другия край на бара и се огледа трескаво. От едната страна напредвах аз със сребърните си ножове, от другата бяха моите хора с насочени към него пистолети „Пустинен орел“.
